Ангел Керелов /1840-1928 г./ е вторият син на Трендафил Т. Керелов. Външно и по характер е едър, здрав, силен, буен и смел, взискателен и строг. Качества, които запазва до края на живота си. Възпитан в любов към отечеството, възприел добродетелите на дедите си, още в ранна младежка възраст встъпва в борбите за национално освобождение. Участва във всички ръководни органи по подготовката и провеждането на Априлското въстание: член е на революционния комитет, основан от Панайот Волов /21.02.1876 г./, на военния съвет /22.04.1876 г./, ръководител на 500 въстаници, петстотник.

Учи в Батак и Пазарджик. Получава добро за времето си образование. Занимава се с търговия на дървен материал и кожи и отчасти със земеделие и скотовъдство. При едно от посещенията си в Пазарджик се среща с апостола Васил Левски в Ръжанковия хан. Полага клетва пред него за участие в националноосвободителното движение и активно се включва във всички бунтовнически прояви от местен характер.

По време на въстанието от 1876 г. Ангел Керелов е от първите помощници на главния войвода, а Кереловата къща един от укрепителните пунктове и крепост на защитниците. Скоро обаче и тя е обхваната от всички страни от огън и стрелба. Ангел Керелов успява да се изтръгне от пламъците и обсадата, но само за кратко. При опит да се измъкне от обкръжението е обграден от множество башибозуци и подкаран към стана на Ахмед ага. По пътя издебва конвоиращите го, грабва една цепеница, стоварва я върху главите им и ги разпръсква. Подгонен от други башибозуци, остава невредим от куршумите им и се скрива под бента на Яневата воденица.

Под прикритието на нощта се измъква от обкръжението. Сам, без каквото и да било оръжие, хранейки се с каквото му попадне, слаб и окъсан, броди из гората повече от два месеца. Открит е в хралупата на един бук в много тежко състояние от Костадин Вранчев. Едва съвзел се, покрусен от всичко случило се, се среща с Юджийн Скайлър, Джанюариъс Макгахан и княз Церетелев и ги запознава с ужасите по време на клането в Батак….

През 1877 г. се сражава в боевете при Стара Загора.

Експонат на месец май е боздуган на Ангел Керелов. Той се състои от дървена дръжка, която завършва с обла метална част във формата на пресечен конус. Запазен от семейството на петстотника и дарен на ИМ- Батак, днес може да се види в експозицията му.

Пищовът е запазен в дома на дядо Тоско Ванчев и е подарен на Исторически музей-Батак от Георги Димитров Ванчев (внук).

Днес този експонат може да се види в експозицията на Исторически музей-Батак.

Медникарството е старинен занаят, който бележи най-големия си разцвет през XIX в. Майсторите медникари изработват съдове за бита – менци, котли, казани, тенджери, тасове, сахани, тигани и други.

Във фонда на Исторически музей – Батак се съхраняват 213 медни съдове, от тях 145 са с надписи.

Според надписите си те могат да се разделят на четири групи:

1. Съдове с надписи, подарявани при определен повод: например по време на сватба на младоженците задължително се подаряват медни съдове – бакъри и сахани с разнообразни форми и украса и най – вече надписи върху тях от кого и за кого е дадения съд.

2. Съдове с надписи, показващи собственика. По този начин надписаните съдове с името на собственика в миналото лесно се разпознават и могат да се върнат. Тогава хората не разполагат с голямо количество посуда, за да посрещат много гости по време на сватби, кръщенета и други събития и заемат посуда от съселяните си. Благодарение на тези надписи по съдовете може лесно да ги върнат на собственика.

3. Медни съдове фабрична изработка.

4. Съдове с името на майстора.

Експонат на месец февруари е казан изработен от мед. Към дъното, което е заоблено казанът се разширява. Има две дръжки прикачени към масивни халки поставени от външната страна и надпис: „ Митра Д. Паунова 1907 г.”. Дарен на Исторически музей-Батак от Георги Василев Сираков.

Днес този експонат може да се види в Балинова къща- етнографска експозиция на Исторически музей- Батак.