Мобилни изложби

Хроника на една безсмъртна пролет

Изложбата представя един от силните и същевременно драматични моменти от нашата история – Априлското въстание и неговото жестоко потушаване в Батак.

Хронологично е проследен хода на събитията през бурната пролет на 1876 година – от подготовката на въстанието в Четвърти революционен окръг до неговото избухване и потушаване. Акцент е поставен върху епилога на Априлското въстание в Батак. Кървавата разправа с въстаналите батачани и героичната саможертва на хилядите в името на свободата разтърсват през онази пролет съвестта на Европа. И до днес разказът за онези страшни часове, когато думите „Свобода или смърт” са изковавали нашата историческа памет, ни съпътства и ни дава един от най-ценните уроци – за силата на духа, за саможертвата в името на идеалите, за вярата и стремежа към свобода.

Изложбата се състои от 10 табла с размери 70/100 см. Включва текст с хронологично описание на събитията и богат илюстративен материал от фонда на Исторически музей – град Батак.

Ретро Батакъ

С тази изложба Исторически музей – Батак популяризира част от пощенските картички от своя фонд.

Представяме на Вашето внимание едни от първите спомени, изпращани с послание до близки и приятели или отнасяни до различни кътчета на страната и извън границите на България.

Запечатаните върху фотолентата картини разкриват малко познати изгледи от града и неговите околности, представят процеса на промяна на селището за период от 60 години – от началото на ХХ век до 60-те години на ХХ век. Това е период, в който Батак от село е провъзгласен за град, време, през което се развива и обновява.

Изложбата се състои от 8 табла с размери 70/100 см. Част от представените картички са едни от най-ранните издания на Читалище „4-ти май” в тогавашното село Батак. Включени са картички с ключови сгради като църквите „Света Неделя” и „Успение Богородично”, архитектурни обекти, главната улица и природни забележителности – язовирите Батак и Голям Беглик, както и панорамни снимки на селището.

Борис Шаров Графики

Идеята на изложбата е да бъдат популяризирани графиките на Борис Шаров, съхранявани във фонда на Исторически музей- Батак.

Борис Шаров е роден на 19.08.1894 г. в гр. Батак.

Той е от онези художници, които работят, отдадени изцяло на своето поприще, без излишен шум около собствената си личност. Забележително е, че на преклонна възраст той не оставя четката и остава верен на жанра, в който е най-силен- портрета. Шаров създава неповторими и обаятелни женски образи. Като пластика и форми те отразяват стилистиката на времето. В края на 20-те и 30-те години на ХХв. са изпълнени с вътрешна емоция. Тогава художникът се обръща към камерния портрет, като гради формите с пестелив монохромен колорит и със свободна, лека, бърза мазка. През 40-те години на миналия век Шаров достига завършеност на композицията. Тогава особено успешно работи с езика на формите. В портретите му от 70-те години личи преминаването към късното му творчество. Социалната среда и естетиката на времето оказват въздействие върху интерпретацията на образите и те са потърсени в тяхното социално и обществено измерение.

Характерна особеност на творчеството на Борис Шаров е колоритът. През годините той претърпява различни трансформации: от изисканата полихромия през 30-те години на ХХв., през мажорните акценти от 40-те години до доминиращи разнообразни нюанси на лилавото в късната му живопис от 70-те и 80-те години на ХХ век. Умира в София на 26.01.1986 г.

Изложбата включва 25 графики създадени в периода 1950-1951 г.

   „Макгахан – Благодетелят на България”

„Макгахан Благодетелят на България” е фотодокументална изложба състояща се от девет броя табла с размери 70/100 см. Тя представя живота и походите на един от онези безстрашни мъже на ХІХ век, известни на милиони читатели на ежедневния печат като „нашия специален кореспондент”. В апогея на империализма, през годините, когато англичаните навлизат в Африка и Азия, Съединените щати в Тихия океан, а Русия в Туркестан и Източна Европа, няма по-юначни и самоуверени знаменосци от тези кореспонденти. Те са представители на единствените средства за информация от тази епоха.

В зората на ерата на комуникациите, когато за пръв път широко започва да се използва телеграфът Макгахан практикува онази „застъпническа” журналистика, която сто години по-късно ще започне да оказва огромно влияние в новата „медийна” ера. Той заявява например, че когато се сблъсква с антихуманните действия на деспотични правителства се превръща в застъпник и поборник, вместо да остане хладнокръвният безпристрастен наблюдател.

Джанюариъс Макгахан е най-видният американски представител на онова полузабравено време, на онази ера, в която дръзки млади кореспонденти „препускат с оръдейния тътен”, както се изразява Арчибал Форбс, из най-свирепите части на света и рискуват живота и здравето си, за да изпълнят професионалния си етичен дълг:”Казвай точната истина!”

Епоха, в която кореспондентът е бляскава личност и може да държи обществото в плен, да разтърси правителството до основи и да влияе на историята.