Хроника на една безсмъртна пролет

Лето 1876

Текат дните на една тревожна пролет. Март, април…
Един народ се готви за смъртен бой в името на свободата си. Мъже, жени, млади и стари. Всички!

По решение на Българският революционен централен комитет (БРЦК) в Гюргево, българите се готвят за всенародно въстание. Територията, населена с българи е разделена на четири революционни окръга. Във всеки окръг са определени организатори –апостоли, със задача: във всяко селище да се създаде революционен комитет, който да организира населението по места.
В ІV Революционен окръг с център гр.Панагюрище действията на въстанниците са най- активни. В пределите на този революционен окръг попада и Батак.

21 февруари 1876 г.

Тодоровден

Апостолът Волов пристига в Батак. С препоръчителните си писма от Пазарджишкия комитет той отива в къщата на Петър Горанов. Свикани са по-издигнатите местни люде. Волов държи пламенно слово: „България трябва да въстане!”
Избран е Революционен комитет: Петър Горанов-председател, Трендафил Керелов, Ангел, Стефан и Петър Трендафилови Керелови, Иван Божин, Вранко Паунов, Тодор поп Нейчев, Димитър Гълев Коларов, Петър Банчев, Стоян Стойчев, Горьо Хр. Кавлаков.

21 април 1876 г.

Евтим Пунчев, Георги Христосков и Георги Кавлаков донасят на Петър Горанов калпак с лъвче, изпратен му от Иван Ръжанков от Пазарджик. Това било единствения знак, получен в Батак за началото на въстанието. Кървавото писмо, препратено от Петлешков от Брацигово, член на Военната комисия, попада в предателски ръце и не стига в Батак.

Нощта срещу 22 април 1876 г.

Историческо заседание на Революционния комитет в Батак. Взето е решение – БАТАК ВЪСТАВА! Избран е Революционен съвет: Петър Горанов- главен воевода; Трендафил Тошев Керелов –пръв съветник; Ангел и Стефан Керелови- петстотници;избрани са стотници и петдесятници. В 3 часа сутринта воеводата Петър Горанов провъзгласява Батак за свободен и независим от султанската власт. Организираният въоръжен състав наброява 1100 души, а конницата на воеводата- 50 души. Въстаниците заемат позициите и предните стражи около Батак.

23 април 1876 г.

На мегдана в Батак се събират въстаници и население. Петър Горанов се обръща към тях с пламенна реч за свободата. Свещениците Нейчо Паунов и Петър поп Илиев освещават въстаническото знаме и благославят бунтовното начало.
СЪЩИЯ ДЕН – Петлешков изпраща от Брацигово копие на „Кървавото писмо” до батачани.

24 април 1876 г.

Стефан Керелов и Димитър Тенчев убиват турските полицаи Караджа Асан и Помак Мустафа. От началото на въстанието до този момент са убити 10 турски заптиета.

25 април 1876 г.

В местността Керелова тумба сред Баташкото поле пред баташките воеводи падат на колене бейовете, довчерашните господари, и молят милост и пощада за населението на съседните Чепински села. Това е първата дипломатическа среща, на която е призната БАТАШКАТА РЕПУБЛИКА.

26 април 1876 г.

При м. Попов чучурук, под Батак се срещат за първи път от началото на бунта пратеници на Петлешков с баташките въстаници. Обсъден е въпросът за пренасяне на Брациговския въстанически пункт в Батак.

27 април 1876 г.

След повторна среща с хората на Георги Ангелиев-главнокомандващ в Брацигово, батачани провождат 200 коня обоз и 60 въстаници за прехвърлянето. Обозът е пръснат от турска войска при с. Чанакчиево /дн.Розово/ и планът- провален.

28 април 1876 г.

Воеводата Горанов провожда куриери до центъра Панагюрище. Ангел Керелов и Костадин Вранчов стигат до Белово и са принудени да се върнат, без да изпълнят възложената им мисия.

29 април 1876 г.

Стражата в м. Семералан донася вестта за приближаването на многобройна башибозушка армия откъм Доспат.

30 април 1876 г.

Китното родопско село осъмва обградено от 8 хилядна башибозушка армия. По височините се веят турските знамена, пищят зурните и тягостно думкат тъпани.

Първите боеве започват на позициите „Св.Троица” и „Кънева борика”. Геройски се защитават позициите „Гробето”, „Беглишките хармани”, „Калино бърдо”. На „Галагонката” падат последователно 4 турски байрактари. Въстаниците се командват от Колю Църпев и Т.Колчов. Силите са катастрофално неравностойни. Обръчът се стяга.

При създалата се обстановка Революционния съвет взема решение за пробив на отбраната и спасяване на населението. През нощта опитът им се увенчава с успех-обръчът е пробит при Пищроневото дере. За съжаление само около 800 души тръгват след Петър Горанов и Стефан Керелов. Изтеглят се в гората и се спасяват кой както може.

1 май 1876 г.

Батак пламва от четири страни! По-масивните къщи се укрепват и бранят до последния жив човек.

2 май 1876 г.

Тежки боеве при Богдановата къща. Избити и брутално заклани са около 500 батачани.

Училището – крепост „Кирил и Методий” изгаря заедно с укрилите се в него 200 жени и деца.

Ахмед ага Барутанлията дава лъжливи обещания пред Ангел Кавлаков за пощада на баташкото население. Той поискал незабавно предаване на оръжието, след което батачани можели да излязат да спасяват горящите си къщи, а башибозукът щял да се оттегли.
Батачани не се доверяват на Барутанлията, та пращат първенците си още веднъж да чуят клетвите му. Вместо това Ахмед ага ги взема за заложници и този път батачани предават оръжието си и се пръсват да спасяват от огъня къщите си.

Барутанлията заповядва общо клане и плячкосване на Батак, започвайки от намиращите се в неговия стан баташки първенци, като сам дава пример за варварска жестокост. По негова заповед старецът Трендафил Керелов е кълцан, пробождан и още жив опечен на ръжен.

3 май 1876 г.

Защитата на църквата „Света Неделя“ продължава. Трето денонощие укрепилите се в нея батачани устояват на неспиращия за миг огън на пушките, жиленето на пчелите, задушливият дим от запалената с газ слама, жаждата… Вода няма. Старец дава съвет на майките, че вън до стената на църквата има дърво/орехът -единственият жив свидетел на събитията до днес/ и в корените му би трябвало да намерят вода. Майките с голи ръце копаят кладенец, но пролетта била суха, вода не потекла. Тогава започват да дават на децата си олиото от кандилата, а когато и то свършва, квасят устните на децата си с кръвта на убитите. На третия ден отварят вратите на църквата за въздух и започва масово клане. Последни отчаяни боеве. Пленените живи батачани избират дръвника пред чалмата.

4 май 1876 г.

Ахмед ага Барутанлията получава заповед от пазарджишкия каймакамин Али бей „да пресуши баташкия корен”, за да не остават живи свидетели на нечуваните злодейства. Оцелелите са отведени при училището и на дървения мост пред него става последното клане.

5 май 1876 г.

Богатото родопско село осъмва сринато и опожарено. Изпепепелени са 700 къщи, загиват около 5 хил. от 6-7 хил. население на Батак. Остава да стърчи само църквата „Света Неделя”. Запаления в нея пожар поглъща красивия резбован иконостас и овъглява дървените детайли. Но камъкът спасява църквата от пълно унищожение и разруха.
Това е краят на баташката кървава пролет 1876г. Слънцето се скрива зад облаци дим, птиците спират своята песен, а Стара река тече много дни кървава!….

През тази пролет батачани не засяват нивите си, напускат чарковете си, прежалват домовете си, челядта си и себе си пред олтара на Отечеството!