Зала 1

Човешко присъствие на територията на община Батак от най-дълбока древност до включването на района в пределите на Османската империя.

Експонирани са находки и артефакти, намерени на територията на община Батак, като същевременно е изнесена информация за епохите на Праисторията, местообитанието на тракийските племена, Римското присъствие в региона, разпространението на Християнството, Българската средновековна държава и Османското завоевание.Чрез експозицията е проследен живота на най-старите обитатели на Западните Родопи, за които имаме свидетелства дори от епохата на палеолита. Територията на днешната община Батак, като цяло, е населена от най-дълбока древност, като не се забелязва прекъсване в хронологическо отношение. Археологическото наследство, свързано с вярата и обичаите на обитателите на Баташката планина обхваща различни исторически периоди. До момента на територията на община Батак са регистрирани 7 тракийски светилища, 36 некропола (датирани в рамките от І век до ХІV век) и 21 църкви- късноантични и средновековни.

Развитие на региона ХV- ХІХ в.

Поместени са документи и артефакти свързани с възникването на селището и неговото развитие през тези столетия, най-ранната история на Батак – неговото заселване и демографско развитие, респективно – свидетелства за развитието на вярата и обичаите в етнически българското, християнско селище за периода ХVІ-ХІХ век. Експозицията спомага да се разберат някои промени, които настъпват през втората половина ХVІ век в селищната мрежа на Северна Тракия, които не подминават и северните склонове на Родопите. Промени, които са в резултат на стремежа на османската власт чрез предоставяне на дербенджийски статут и привилегии на онези християни, заселили се в определени опасни места по възлови пътища, да се повиши сигурността за придвижването на пътници, куриери и кервани. Формирането на Батак като дербенджийско селище се удостоверява в тимарския регистър от 1570 г, в който Батак се споменава за първи път под името „Новасил с друго име Кяфир дереси”, което може да се интерпретира като ”Новасел с друго име Невернишко дере” – населено място, възникнало в голямото землище на Пещера.

Посетителят ще има възможност да се запознае с икономическото замогване на батачани през ХIХ век, което е съпътствано с политическо, национално и духовно израстване. С помощта на макети и възстановки се добива представа стопанския просперитет на региона, който се дължи на наличието на големи количества дървен материал и възможностите за неговата обработка посредством изграждането на много чаркове (бичкиджийници). Именно дърводобивът и производството на дървен материал за големите населени места по долината на р.Марица става основен поминък на батачани през ХIХ век. Икономическото замогване на батачани през ХIХ век е съпътствано с политическо, национално и духовно израстване. От старо време Батак се управлява от своя община, начело с кмет – батачанин. Опитите да му се наложат кметове мюсюлмани не успяват. Самата църковна власт счита себе си самостоятелна много преди решаването на българския църковен въпрос . Построяването на баташката църква „Св.Неделя” през 1813 г., става далеч по-рано от султанските реформи, които дават известни религиозни свободи на християнското население в Империята. В нея богослуженията стават винаги на български език, а не на гръцки.

ХІХ в. е „най-силния” период на града, период сравнително по-плътно проучен във връзка с изследванията на възраждането на нацията, църковните борби и борбите за национално освобождение. Отразено е мястото на Батак в общата картина на развитието на страната през този период. Солидно място е отредено на значението на събитията от април-май 1876 г. за промяната в световното обществено мнение към „българския въпрос”. Основно място в експозицията обхваща периода на подготовката и участието на Батак в Априлското въстание 1876 г. Показани са различни системи автентично огнестрелно и хладно оръжие, използвани по време на въстанието, както и лични вещи и пособия на изтъкнати въстаници от Батак. Паметната стена с имената на загиналите в Батак – Зала-1 в сградата на музея, е част от апотеоза на тази тема и преход към тяхното лобно място – църквата „Св. Неделя”.

Експозицията в Зала-1 показва и възстановяването на Батак, което започва след 1878г. Ядро на следосвобожденското население в Батак стават около 1200 батачани, спасили се от масовите кланета. Те запазват всички особености на бита, поминъка и културните народностни традиции на възрожденския Батак. А човешкият им дух и воля с която въздигат родното си селище от пепелищата заслужава респект.