Новини

"/>
17.07.2017г.
"/>

ПОКАНА

Малки и големи приятели на музея,

Знаете ли що е то „синчени колани” и „синчени гривни”?


Ако искате да разберете и сами да си изработите накити от миналото, модерни и днес

Заповядайте при нас!


„На седянка в музея” – на 20 и 21 юли 2017г. от 10 до 12 и от 14 до 16 часа в етнографска експозиция ”Балинова къща”.

Инициативата се провежда  по образователни програми  „Ваканция в музея” и „Народните занаяти в миналото и днес”.


Демонстрацията ще извършат приятелите ни от детски клуб ”Сръчковци” при Читалище -Хисаря с ръководител- майстора на накити Марияна Вълкова.


Очакваме Ви!

17.07.2017г.
"/>

Каним Ви на кино в музея!

На 20 юли 2017г., от 17:30 часа

Исторически музей- Батак представя

 

Симеон Владов във филма на Искрен Красимиров

 

Лъвский: Европеец в Българско


Сценарий: Илиана Минковска

Консултанти: проф. Пламен Митев и проф. Иван Стоянов

Посвещаваме прожекцията на 180-тата годишнина от рождението на Апостола на Българската свобода!

12.07.2017г.

Исторически музей- Батак обявява свободно работно място за длъжността 
УРЕДНИК, шифър по НКПД 2621 6004. 

ИЗИСКВАНИЯ ЗА ЗАЕМАНЕ НА ДЛЪЖНОСТТА: 

1. Гражданство – Република България; 
2. Образование ВИСШЕ; 
3. Образователно-квалификационна степен „МАГИСТЪР" или „БАКАЛАВЪР"; 
4. Специалност „АРХЕОЛОГИЯ”, „ЕТНОГРАФИЯ”; „ЕТНОЛОГИЯ”, „ИСТОРИЯ”
5. Кандидатът да не е осъждан 
6. Работа с компютър, продукти и програми 
7. Владеене на чужд език: английски, немски, друг 
8. Други умения: технически и творчески умения, предприемчивост, отговорност, мобилност, комуникативност, работа в екип 

НЕОБХОДИМИ ДОКУМЕНТИ: 

1. Заявление до директора; 
2. Документ за самоличност – копие и оригинал за сверяване; 
3. Професионална автобиография (тип CV); 
4. Документ за придобито образование, специалност и квалификация – копие и оригинал за сверяване; 
7. Документ, удостоверяващ трудов стаж – препис – извлечение от трудова книжка или копие от трудова книжка и нейния оригинал за сверяване; 
8. Мотивационно писмо; 
9. Други документи за квалификация и препоръки от предишни работодатели, които са в полза на кандидата. 

Кандидатите могат да се запознаят с длъжностна характеристика на „УРЕДНИК” при подаване на документите в администрацията на Исторически музей- Батак. 

Документите се подават в администрацията на Исторически музей- Батак всеки работен ден от 9.30 до 12.00 часа. 

Срок за подаване на документите – 17:00 часа на 11.08.2017 година. 

Събеседване с кандидатите ще се проведе след изтичане на посочения срок, по реда на подадените документи, в администрацията на Исторически музей- Батак. Допълнителна информация: 03553 23 39.

15.06.2017г.
"/>

Исторически музей- Батак 

и 

Национален музей „Васил Левски”- Карлово 

представят: „Всичко, каквото съм сторил, сторих го за Отечеството”

Фотодокументалната изложба на Национален музей "Васил Левски" - Карлово „Всичко, каквото съм сторил, сторих го за Отечеството” представя живота на Васил Левски, революционната му дейност и изграждането на Вътрешната революционна организация, провала през есента на 1872 г. и фаталния завършек на един живот, отдаден в името на отечеството и неговата свобода. 
В един ограничен обем тя успява да обхване всички важни моменти от живота на Апостола, родното място и семейната среда като първоизточници на неговото родолюбие и демократизъм преди всички по-сетнешни влияния на европейската революционна и политическа практика. Включва оригинални снимки на Васил Левски, снимки на негови близки, на родното Карлово, на други селища, свързани с революционната му дейност, факсимилета на негови писма, документи на революционната организация и БРЦК, снимки на дейци на Вътрешната революционна организация – Данаил Попов, отец Матей Преображенски, Георги Данчов и др., на БРЦК в Ловеч – Иван Драсов, Димитър Пъшков, Марин Поплуканов, на ръководителите на българското националноосвободително движение като Георги Раковски, Любен Каравелов, Христо Ботев. В изложбата са включени и репродукции на едни от най-популярните произведения на изобразителното изкуство и монументални паметници, посветени на Апостола – създаването на революционни комитети, залавянето и обесването на Левски, паметниците в София, Карлово и Ловеч.

Изложбата се посвещава на 180-тата годишнина от рождението на Апостола на свободата.

11.06.2017г.
"/>
10 юни 2017г.! 
141 години след като американския военен кореспондент на Дейли нюз- Джанюариъс Алойшъс Макгахан посети Батак и написа репортажите си, наречени "Батак, долината на смъртта и хората без сълзи", наследниците му също дойдоха в Батак. 
14 от правнуците на журналиста посетиха Исторически музей- Батак, църквата "Света Неделя" и паметника на Макгахан в Батак. Запознаха се с историята на града и региона, научиха повече за Априлското въстание и за ролята на Батак и на Макгахан в историята ни. Срещнаха се и с ученици от Карлово. Децата им разказаха, че са потомци на Васил Левски, както и защо Апостолът на свободата е национален герой.
09.06.2017г.
"/>
Бъдещите първокласници посетиха музейния комплекс с г-жа Мария Коралиева. С "машината на времето" и разказа на музейния педагог, децата се пренесоха в миналото на родния Батак. Запознаха се с бита, културата и поминъка на дедите ни. Засадиха лен, играха народни игри и строиха родопски къщи с природни материали.
Пожелаваме на бъдещите първолаци весела ваканция и успехи в учението! Мили деца, започва "Ваканция в музея", очакваме Ви!
05.06.2017г.
"/>
Джанюариъс Алойшъс Макгахан е роден на 12 юни 1844 г. в Ню Лексингтън, Охайо, САЩ. Умира на 9 юни 1878 г. в Константинопол. 
В негова памет 14-те му правнуци планират да изминат пътя му по време на Руско-турската освободителна война. В България те ще посетят Плевенската Панорама, Вършец, Велико Търново, Елена, Несебър, Созопол, Батак.
02.06.2017г.
"/>

Жив е той, жив е! 
01.06.2017г.
"/>
Приятели, 
считано от 1 юни до 31 август 2017 г., експозициите на Исторически музей-Батак са отворени за посещение всеки ден от 09:00 часа до 18:30 часа.

Бъдете наши гости!!!
19.05.2017г.
"/>
На 20 май 2017 г./събота/ във връзка с Европейската нощ на музеите, Исторически музей- Батак ще работи при отворени врати за всички жители и гости на града!

Очакваме Ви от 17:30 до 24:00 часа!

В зависимост от интересите и времето, с което разполагате може да изберете между:

I. Мултимедийни презентации върху научни и научнопопулярни разработки на теми:
1. Хроника на една безсмъртна пролет
2. От Батак съм, чичо…
3. За честването на годишнина от Априлското въстание 1876г. в Батак- 16-17 май
4. Традиционно народно облекло в Батак
5. Ленът облича къщата
6. Веселата азбука
Или прожекция на филмите:
1. Опознай България- Батак; 
2. Батак- долина на светци
3. Над 40 кратки филма на български, английски, немски, руски и румънски език, които може да гледате на киоск.

Не спи, ела и научи повече за богатото културно-историческо наследство на община Батак! Очакват Ви приятни изненади!!!
17.05.2017г.
"/>


Подарете си час познание в залите на музея! 


18 май е Международен ден на музеите. За първи път той е честван през 1978г. 

Решението за това е взето по време на заседанието на ХІ-та генерална конференция на Международния съвет на музеите (ИКОМ), проведена в Москва през 1977г. 


От 2003г. ИКОМ обяви 18 май и за ден на приятелите на музеите.

"/>
Исторически музей-Батак
с подкрепата на: Община Батак, Църковно настоятелство при храм „Успение Богородично”-Батак и комитет "Родолюбие"- Пловдив
К А Н И
всички родолюбиви българи, жители и гости на гр. Батак на
ЛИТИЙНО ШЕСТВИЕ-ПОКЛОНЕНИЕ ПО ПАМЕТНИТЕ МЕСТА ОТ АПРИЛ 1876г. 

на 14 М А Й 2017 г. /неделя/
С Б О Р: 13:00 часа пред Исторически музей-Батак

ПОКЛОННИЦИ НА СВОБОДАТА,
НЕКА ЗАЕДНО ДА ПОЧЕТЕМ ПАМЕТТА НА ЗАГИНАЛИТЕ
ЗА СВОБОДАТА НА БЪЛГАРИЯ В АПРИЛСКАТА ЕПОПЕЯ БАТАК!
24.04.2017г.
"/>

Исторически музей-Батак Ви кани на откриването на изложба, 
организирана по повод 100 години от рождението на нашия бележит съгражданин проф. Янко Янев (1917-2013) - Почетен гражданин на гр. Батак.

Със снимки и документи от личния му архив, изложбата разказва за живота и делата на юриста, учения, общественика, краеведа, на човека проф. Янко Янев, който остави трайна диря в културния и обществен живот както на родния си град Батак така и в столицата София. Представена е и основната му сфера на дейност - научно- изследователската и преподавателската работа във ВУЗ на Република България.

Откриване: 27 април 2017, 17:00 часа
В Музеен информационен център ИМ-Батак (фоайе на музея)

Бъдете наши скъпи гости!
27.03.2017г.
"/>

Мили малки и големи приятели на Исторически музей Батак!
В очакваме сме на най-големия християнски празник Възкресение Христово! Заповядайте при нас от 27 март 2017година на пъстра Великденска седянка в музея, за да продължим заедно традициите.
Ще вземем от багрите на пролетта, най-пъстрите цветове, за да нашарим яйцата. Ще бродираме заедно картички и яйца –подарък за Цветница и Великден. Ще се забавляваме, приготвяйки вкусните баташки курабии. Ще ви заредим с родолюбие, докосвайки се до магията и вълшебствата на пролетните празници в Батак.
Нека със сътвореното от нас, да запазим живи традициите на нашия народ и вслушвайки се в посланието на празниците, да съхраним всичко онова, което ни носи радост и ни прави по-добри и по- щастливи! 
Програма
От 27.03.2017г до 31.03.2017г
-Бродирани картички и яйца
-Цветя и венчета от хартия
-Кошнички за яйца от отпадъчни материали
От 10.04 до 13.04.2017г
-Великденска украса
-Пролетни празници в Батак-тематична беседа
-Да нашарим яйцата-боядисване на яйца с различни техники-писане с восък,рисуване с предварително престояли в лимонена киселина яйца, декупаж и др.

Очакваме ви всеки делничен ден от 14.30 до 17.30 часа.
Телефони за контакт:03553 2339 и 035532026
01.03.2017г.
"/>

На 3 март, Национален празник на България, елате в Батак!

Подарете си час познание в залите на музея. :)
20.02.2017г.
"/>

Мили деца, скъпи баби, майки, приятели на Исторически музей-Батак,

Искате ли да забравите делничните грижи и да се докоснете до магията на традициите?
ЗАПОВЯДАЙТЕ ПРИ НАС!

На 22.02.2017г. от 14:30 часа в Исторически музей- Батак отваря врати традиционната Мартенишка работилница!

Очакваме ви всеки делничен ден от 22.02. до 28.02.2017г. от 14.00 до 17.00 часа във фоайето на музея!

Баба Марта е един от най-почитаните български обичаи, запазил се от древността до наши дни. Това е хилядолетна българска традиция, която символизира края на зимата и идването на пролетта.
И тази година деца от различни възрастови групи, хора с увреждания и гости на музея ще имат възможност да се докоснат до българските традиции, изработвайки мартенички от различни материали и по различни технологии.

Мотото на нашата работилница през тази година е:
„С красота срещу злото”

Каним малки и големи приятели и гости на музея да заповядат при нас и заедно в забързания делник, да си подарим творческо вдъхновение, уют и красота!

Планирали сме отново като възможност за „Арт-терапия” участието в мартенишката работилница на хора с увреждания, посещаващи социалните центрове и домове в община Батак, както и „Пътуваща работилничка” до училищата и детските градини в общината.


За групово участие и резервации -тел: 03553/2339 и 03553/ 2026

15.02.2017г.
"/>
Исторически музей-Батак представя гостуваща изложба “Българската държава след Освобождението-граници и символи” - богат и съдържателен документален модул в образователните ни програми през февруари - април 2017 г.
Фотодокументалната изложба е създадена от творчески екип музейни специалисти в РИМ “Стою Шишков “ Смолян. Посвещава се на 3-ти март- Националния празник на Република България. 
В нея по фото път се проследява българската държавност от края на ХІХ и през целия ХХ век с нейните символи - конституция, държавни граници, знамето, гербът и химнът.
Държавната символика има своето запазено място в епохата на Европа без граници. Като вечен спътник на човешкия род тя възниква, живее и отмира с появата на новото и отмиране на старото. Вечен и непроменен обаче остава стремежът на създателите й за открояване белегът на националната ни идентичност.
Благодарност от сърце към колегията в РИМ „Стою Шишков”-Смолян за отзивчивостта и ползотворното сътрудничество.

15.02.2017г.
Ние помним заветите на Левски, а Вие? 
Заповядайте при нас, заедно да си припомним уроците на Апостола!

Влезте във фейсбук профила си, за да разгледате албума, кликнете снимката за връзка!
06.02.2017г.
"/>

П О К А Н А
ИСТОРИЧСКИ МУЗЕЙ-БАТАК
МУЗЕЙНА ПЕДАГОГИКА
Образователна програма „ЗНАЙ СВОЯ РОД”
Теми: 
1. Жив си, Дяконе!
2.Заветите на Апостола 
3.Връзките на батачани с Левски
 
Кога- от 08.02.2017г. до 15.02.2017г.
Къде- Исторически музей- Батак

Скъпи приятели, каним Ви на още един „Час по родолюбие” в Исторически музей-Батак. Тази година повече от темите по образователна програма „Знай своя род” са посветени на живота и делото на Апостола на свободата- Васил Левски. Поводът е 180 години от рождението му, което ще честваме през месец юли. Причината е …да знаем и помним уроците на Апостола, да знаем и помним силния дух и храбростта на онези, които жертваха живота си, за да живеем днес свободни.

„Имало едно време…” -така започват почти всички приказки, които ни разказват за смели герои, учат ни на мъдростите от живота… Така ще започне и разказът за живота на Апостола за най-малките ни приятели. Знаете ли, малки приятели, … „кой е тоя синеок герой?”…

За тези, които вече могат да четат, ще надникнем в тефтерчето на Левски, за да научим заветите на Апостола. Ще четем и слушаме стихове и разкази за безсмъртното дело на Васил Иванов Кунчев…

Скъпи съграждани, мили батачанчета, а искате ли да научите нещо повече за връзките на батачани с Васил Левски?! Не се чудете- заповядайте при нас! Вратите на музея са отворени за вас от 9.00 до 17.00 часа всеки ден.
Защото от всички нас зависи ще те помним ли, Апостоле?!
Аз вярвам, аз знам! Ще те помним! Жив си, Дяконе! Твоята вяра беше в силата и единството на българския народ, в дързостта и постоянството, в смелостта и любовта към България, в силния дух на жадуващите свободата…”Народе????”

27.01.2017г.
"/>

Публикуваме оригиналния пълен превод на статията от януарския брой на американското списание "Милитари хистори".

ЛИЦЕТО НА ЗЛОТО?

 

БАТАШКОТО КЛАНЕ РАЗКРИВА ВАРВАРСТВОТО НА ОСМАНСКАТА ИМПЕРИЯ

/бар код/

Януари 2017 г.


„НИТО ДОРИ МОЛБИ ЗА МИЛОСТ“

Репортажите на Джанюариъс Макгахан от Априлското въстание в България през 1876 г. ужасяват Европа с разказите за османското клане на православни християни в Батак (от Ричард Селсър)

 

/текст към илюстрация на цяла страница: „Останките от християни избити от мюсюлманските башибозуци покриват пода на църквата Света Неделя в Батак, която нападателите са подпалили докато хората от града са били хванати в капан вътре.“/

 

 

Масовите убийства някога са били определяни като „кланета“ и някои все още предпочитат този недвусмислен термин, въпреки че през 20-ти век свикнахме с по-дипломатичните извъртания на фразата като „геноцид“ и „етническо прочистване“. Както и да го наричаме, масовото убийство е било част от историята още от времето, когато израилтяните са завладявали Ханаан.

 

Съвременната ера на геноцида започва в едно забравено кътче на Османската империя – не в Армения през 1915 г., както много хора вярват, а в малко българско село през 1876-та. Това събитие, изтреблението на жителите на Батак, е било част от Априлското въстание срещу османската власт над България. Днес това е просто бележка под линия в историята. Османските турци са били мюсюлмани, а българските им поданици – източноправославни християни, затова конфликтът започнал като война за освобождение бързо ескалира в свещена война. По време на въстанието, докато западният свят изразявал възмущение и заклеймявал красноречиво, силите на султан Абдул Азис са избили над 15 000 българи.

 

Колкото и ужасяващи да са били събитията в България, американците почти са го пренебрегнали – през 1876 г., единственото „клане“, което ги е засягало е щяло да бъде по бреговете на река Литъл Бигхорн на 25-ти юни, ако роденият в Охайо журналист, Джанюариъс Алойсиус Макгахан, първи не разказва подробности за клането в Батак. Тридесет и две годишният кореспондент на Ландън Дейли Нюз с основание се счита за първия разследващ журналист в историята.

 

Въпреки че включва всички елементи на съвременните истории от първите страници на медиите – политически репресии, религиозно преследване, престъпления срещу човечеството и т.н. – за Баташкото клане почти не се чува нищо поради три причини. Първо, желязната завеса прикрива историческите събития в Източна Европа от Запада през по-голямата част от 20-ти век. Второ, времевият период остава мътен, защото събитията от този период в тази част на света имат по две дати – по нов и стар стил, което се отнася за по-стария юлиански и модерния грегориански календар. И трето – основните локации носят по две имена – на турски и български.

 

Историческите корени на конфликта започват от 14-ти век, когато османците завладяват региона и се стремят да го потурчат във всяко едно отношение – включително и религиозно. Междувременно, царска Русия възприема ролята на защитник на балканските народи поради религиозни, етнически и политически съображения.

 

Априлското въстание дължи много, от философска и политическа гледна точка, на бунта на Гърция срещу турското господство пет десетилетия по-рано. В годините преди българското въстание, емигрантите посяват семената на бунта на тайни срещи в Букурещ, столица на автономната османска област Румъния. През месец май 1872 г., с благословията и мълчаливото одобрение на Москва, емигрантите сформират Българския революционен централен комитет (БРЦК) като правителство в изгнание. Избират Христо Ботев за свой войвода (революционен водач). Ботев, последовател на марксизма, е бил много повече интелектуалец, отколкото фанатичен бунтовник.

 

БРЦК се установява в Джурджу (Гюргево), крайречен град на румънския бряг на Дунав, свързан чрез ферибот с Русчук (Русе) на българския бряг. Членовете на централния комитет не са имали организационни умения, което е проличало в плановете им за всенародно въстание през 1875 г.

 

Първият им опит през септември същата година се проваля напълно. Необезпокоени от това, революционерите планирали следващ бунт за пролетта на 1876 г., разделяйки страната на четири революционни окръга с клетки във всеки голям град. Водачите на всеки окръг и клетка се наричали „апостоли“, в знак на почит към революционния основател и водач Васил Левски (известен като „апостола на свободата“), някогашен православен монах, който е бил заловен и обесен от османците през 1873 г. Един от мислещите по-практично апостоли е бил Георги Бенковски.

 

Междувременно, османското правителство в Истанбул (някогашният Константинопол) нямало желание да отклонява ценни военни ресурси към дребен бунт; тази задача била поверена на местни мюсюлмански милиции, които нямали военна подготовка, логистическа подкрепа или официална структура. Българите ги наричали башибозуци (буквално „повредени глави“). Те не били част от редовната османска армия; те просто вършели мръсната работа на империята. Много то тях били приели исляма (помаци) набирани от редиците на покорените народи, включително българи, черкези (от кавказкия регион) и албанци. Те използвали свои собствени оръжия и коне, и се издържали от плячкосване. Любимото им оръжия бил ятаганът, извита сабя с едно острие с монголски произход. Брутални и недисциплинирани, башибозуците били напълно способни да заличат своите сънародници-християни от лицето на земята.

 

/текст към илюстрация: „Рисунка от епохата на мюсюлмански милиции вкарващи християните от Батак в затворено пространство преди да започнат своята оргия от плячкосване, изнасилвания и масово убийство.“/

 

/текст към илюстрация: „Българи, които са имали късмета да избягат от Батак преди пристигането на башибозуците, гледат как пламъците поглъщат града им.“/

 

Още от самото начало бунтовниците от БРЦК правят цяла поредица от аматьорски грешки. Една от тях е да поканят всеки, който се интересува от освобождението, да присъства на техните „тайни срещи“, на които са отделяли повече време за обсъждане на философия вместо да кроят реални планове. Също така не са успели да създадат формална военна йерархия, като вместо това са разчитали апостолите да служат едновременно като комисари и командири. От щаба си в Гюргево БРЦК упражнявал само номинален контрол върху местните клетки в България, което довело до най-значимата от всички грешки – да се позволи на всяка клетка да реши дали изобщо да въстане на избрания ден, 13 май 1876 г. (1 май според юлианския календар използван от революционерите).

 

Датата е била единственото нещо, за което са успели да постигнат съгласие.

 

Всеки ветеран от въстанията в Европа през 19-ти век е можел да каже на българските революционери, че не са подготвени да се справят с башибозуците, или че патриотичният плам не е заместител на модерните оръжия и артилерия.

 

Революционните чети се състояли от селяни, учители и свещеници. Вместо официална униформа са носили традиционни български сетрета, потури, селски фланели, пояси и навуща стегнати с кожени върви. На главите си носили подобни на фесове калпаци, точно като башибозуците. Единственото , по което се различавали от сънародниците си били пауновите пера и лъвските емблеми на калпаците. Много по-сериозен проблем била липсата на военни фондове, с които да се покриват разходите около революцията.

 

Живеели ден за ден, събирайки средства, когато се нуждаели от нещо. Не са можели дори да разчитат на чуждестранна помощ от сърбите и руснаците, които оставали настрана, въпреки симпатиите си.

 

Основната бойна единица на БРЦК била четата (боен отряд), съставен от доброволци наричани четници (бунтовници). Всеки четник бил въоръжен с пушка, сабя или кама, чифт револвери, и патрони колкото е можел да носи. Някои мъже, току-що излезли от някое стопанство, дошли с коси, които буквално били преправяни на саби, както и с всяко парче олово, до което са можели да се докопат, за правене на куршуми.

 

/изтеглен цитат: „Те не били част от редовната османска армия; те просто вършели мръсната работа на империята.“/

 

Комитетът напразно се опитвал да закупи артилерия на черния пазар, която би им дала огромно предимство пред башибозуците. Вместо това е трябвало да си изработят своя собствена. Поради липсата на леярни и умения за металообработка те създали импровизирани топове от черешово дърво, като облицовали дулата им с медна ламарина и ги подвилвали с железни обръчи. Резултатите не били обнадеждаващи: дървените оръдия можели да стрелят само веднъж или два пъти преди да се пръснат, при което понякога загивали и стрелците.

 

/текст към илюстрация: „Репортерът на Дейли нюз, Джанюариъс Макгахан, от ляво, и Франсис Милет осигурили задълбочено отразяване на събитията след първоначалните новини за баташкото клане.“/

 

/текст към илюстрация: „Христо Ботев“/

 

/текст към илюстрация: „Георги Бенковски“/

 

/текст към илюстрация: „Нередовен боец-башибозук позира за портрет около 1880 г.“/

 

Бунтовниците имали повече късмет с търсенето на знаме. Помолена от апостолите, Райна Княгиня, учителка от градчето Панагюрище, ушива знаме от парчета кадифе, червен от едната страна и зелен от другата, украсен с ревящ лъв и мотото „Свобода или смърт“.

 

За сборни пунктове БРЦК избира два укрепени планински лагера, един в северната част на България и един в южната. Бунтовниците са разчитали, че след първоначалното въстание в тези лагери ще прииждат доброволци от Сърбия и Румъния. Междувременно, мъглявата военна стратегия на комитета включвала прекъсване на железопътните и телеграфни връзки с Истанбул и изтласкване на врага от градовете на открит терен. На клетките в селата с турски гарнизон било заповядано да ги изгорят до основи – тактика, която със сигурност била крайно непопулярна сред повечето българи. Водачите на БРЦК се надявали на светкавична революция, тъй като без финансови средства, без укрепен централен щаб и без безопасно убежище, в което да избягат, те не били способни да провеждат продължителна война.

 

Османската власт научила за въстанието, включително самоличността на водачите му, дълго преди 13 май. На 2-ри май (20-ти април по юлианския календар, откъдето идва и името „Априлско въстание“) отряд конна полиция командван от капитан Неджиб Ага пристигнал в Копривщица, за да арестува местните организатори. На този етап Тодор Каблешков, водачът на местната клетка, взел съдбоносното решение да не чака уречената дата, а да започне въстанието веднага. Той и четниците му нападнали полицейския участък в Копривщица и след това влезли в сблъсък с полицията на каменния мост водещ към града.

 

Каблешков бързо изпратил писмо на регионалните водачи, обявявайки, че денят на спасението е дошъл. Легендата гласи, че е подписал прокламацията с кръвта на убит полицай.

 

„Кървавото писмо“ скоро стигнало до ръцете на апостол Георги Бенковски, водачът на революционния окръг, базиран в Панагюрище – родният град на създателката на революционното знаме, Княгиня. Бенковски, човек с природен военен талант, свикал своите четници, които бързо убили всеки турчин, до когото успели да се доберат. Бенковски тогава сформирал „хвърковатата чета“ от 200 конници, която да се притече на помощ на другите села. Отрядът напуска Панагюрище през нощта на 3-ти май без да е наясно къде точно отива.

 

С разпространяването на новините за успехите на бунтовниците, българите открито се радвали, но празнеството им било подранило. Като започнали революцията 10 дена по-рано отколкото турски власти очаквали, четниците хванали врага си неподготвен, но народът като цяло останал пасивен, мнозина чакали да видят как ще се развият събитията преди да въстанат. Освен това, модерните оръжия, които бунтовниците били закупили на черния пазар, още не били доставени, както и очакваният наплив от чуждестранни доброволци – донякъде защото османските власт контролирали всички пътища към страната. Най-добрите бойци сред революционерите били в хвърковатата чета на Бенковски, но те били малобройни и нямали система за замяна на падналите бойци, когато неизбежно започнали да падат жертви.

 

Въпреки че били изненадани, османците бързо се окопитили. Башибозуците тръгнали из страната, докато в Истанбул, където телеграфните връзки вече били възстановени, мобилизирали редовната армия. Четниците просто нямали шанс срещу по-добре организираната и по-добре въоръжена османска армия, нито дори и срещу башибозуците, и скоро им се наложило да бягат. Самата природа сякаш била настроена против революционерите – силните пролетни дъждове унищожили голяма част от барута и провизиите. Башибозуците разчитали на терора като основна тактика, на която четниците нямало как да се противопоставят военно. Бежанци и бойци побягнали към връх Еледжик в северните планини, с надеждата да намерят убежище. Но башибозуците ги открили, обкръжили лагера и убили или заловили почти всички. Безстрашната съпротива на защитниците има своето почетно място в историята като „българското Аламо“.

 

Случаят с Батак е бил напълно различен.

 

Скътан в долина на северните планини, Батак е представлявал средноголямо селище от около 900 къщи и население от под 9000 мъже, жени и деца. Благодарение на процъфтяващия дърводобив той е бил най-заможният град в района. В самото сърце на града се е намирала православната църква Света Неделя, построена през 1813 г. Църквата не е била впечатляваща в архитектурно отношение, изградена от грубо издялани камъни, без прозорци и схлупен покрив. Около нея се издигала каменна стена висока метър и осемдесет, в която се влизало през една единствена тясна порта. Въпреки че далеч не била базилика, Света Неделя вероятно е изглеждала като Свети Петър в сърцата на миряните, изпълнявайки функцията на молитвен дом и на място за събрания.

 

Батак не е бил огнище на бунтове, но когато зовът бил чут, цялото мъжко население се отзовало. На фона на това, обаче, общият им арсенал се състоял предимно от вили и стари гладкоцевни мускети. Друг проблем бил, че най-близките селища – Доспат, Неврокоп и Чепино – били предимно мюсюлмански и враждебни спрямо населението на Батак. Когато дошли башибозуците, околните селища не направили нищо, за да помогнат на християнските си съседи.

 

Водачът на силите изпратени срещу Батак бил Ахмед Ага, башибозушки капитан от Доспат, описан от свой съвременник-историк като „низък и невеж звяр, не знаещ нито да чете, нито да пише“ – не че изучаването на книги е било изискване за присъединяване към башибозука. На 9-ти май Ахмед наближил Батак начело на 5000 души, обкръжил града и му дал ултиматум – да се предадат или да бъдат унищожени. Въпреки че не разполагали със средствата да издържат на обсада, жителите били разделени в решението си. На набързо свикано събрание в Света Неделя, желаещите да се бият решили да се измъкнат от града през нощта под прикритието на мрака, докато предпочелите да се предадат – най-вече жени, деца и старци – решили да се оставят на милостта на агата. На следващата сутрин жителите излъчили пратеници, които да постигнат договорка с башибозушкия капитан, който дал тържествено обещание, че никой няма да пострада, ако селяните не се съпротивляват. След това агата вкарал бойците си в града, без да е даден нито един изстрел.

 

Жителите на града, обаче, са сключили сделка с дявола, защото агата веднага нарушил обещанието си, плячкосвайки и опожарявайки града. В една същинска оргия от убийства, изнасилвания и грабеж, продължила три дни, башибозуците изоставили всички правила за цивилизовано водене на война и грижа за неучастващите в бойните действия, превръщайки Батак в гробница. Те преследвали всичко живо, без оглед на възраст и пол, подпалвайки къщите, за да изкарат навън всеки, който би се скрил от тях.

 

/карта на България показваща местоположението на батак, Копривщица и връх Еледжик/

 

Агата, единственият човек, който е можел да спре касапницата, решил да използва Батак за назидание. Въпреки споделената националност, той не проявил милост към хората от различна религия и култура. Не признал дори и святостта на храма. В началото на клането част от жителите се скрили в Света Неделя. Когато отказали да излязат, агата заповядал на хората си да блокират изходите и да избият всички вътре. След като избутали каруци до външната стена, башибозуците се покатерили на покрива, откъртили парчета от него и стреляли по паникьосаните хора отдолу. След като това им омръзнало, те започнали да хвърлят долу напоени с масло парцали и парчета горящо дърво по главите на хванатите в капан хора. Скоро пламъците започнали да се показват през пролуките на покрива, тяхното пукане се смесвало с писъците на хората вътре. Жертвите се хвърлили отчаяно срещу блокираните изходи, но нямало как да избягат. След още малко писъците престанали и настъпила тишина, нарушавана единствено от съскането и пукането на огъня.

 

Други граждани, които потърсили убежище в училището и няколко по-големи къщи също били подложени на огнена смърт, освен ако не излезели доброволно, при което били посичани с ятагани и ножове. Загиналите на място били щастливиците. Много от жените и момичетата в Батак не загинали бързо; часове наред били държани живи за забавление на палачите си.

 

След три дни башибозуците останали без хора за убиване, оставяйки след себе си само изгорени и обезобразени тела. Купищата тела без глави били мълчаливи свидетели на това как обезглавяванията били любимо забавление за нападателите. Последното поругаване дошло, когато агата заповядал градът да бъде сринат – едно последно наказание, което помогнало и да се потулят извършените там зверства.

 

Паметник на клането

 

По време на баташкото клане башибозуците подпалили църквата Света Неделя, изгаряйки живи християните, които се били скрили вътре. Оцелялата каменна постройка е служила за костница преди да бъде превърната в държавен музей през 1955 г. През 1977 г. е обявена за национален паметник.

 

 

В същото време, бунтовническите отряди избягали в планините били оставени да умрат то глад, а тези, които слизали в търсене на храна, били посичани на мига. Докато Батак все още бил обсаден, близките села Перущица и Брацигово също паднали пред обединените башибозуци и османската редовна армия. Защитниците на Перущица първоначално успели да отблъснат башибозуците, но османската артилерия разбила отбраната им. Вместо да се предадат, последните останали бойци последвали примера на бранителите на Масада от 73-та година – заключили се заедно със семействата си в църквата и извършили масово самоубийство. Падането на Перущица и Брацигово сложило край на ефективната съпротива.

 

Османските сили скоро приклещили Бенковски, хвърковатия апостол. Отказвайки да се предаде, той се опитал да избяга през сръбската граница, но бил предаден от български пастир. Попаднал в засада на 24-ти май, той загива под дъжд от куршуми. Последните му думи: „В сърцето на тирана аз отворих такава люта рана, която никога няма да заздравее!“ Може би не точно като „Дайте ми свобода или ми дайте смърт!“ на Патрик Хенри, но все пак загинал като мъченик.

 

Въстанието било почти приключило преди неговият официален водач, Ботев, да влезе в битката. На 16-ти май той и 200 негови последователи напускат Джурджу с намерението да прекосят Дунава и да нахлуят в България. Превземайки австрийски параход, те слезли без да срещнат съпротива при Козлодуй, където се групирали и се отправили към Враца. Преди да стигнат далеч се натъкнали на смесена част от турска кавалерия и башибозуци, които ги преследвали, обсипвайки четниците с концентриран огън от своите пушки и артилерия. Ботев се биел в предните редици заедно с хората си и издържал до 1-ви юни. С падането на здрача в този ден, той безразсъдно си подал главата, за да огледа позицията и бил повален от турски куршум.

 

Априлското въстание приключило по-малко от три седмици след като е започнало. Около 8000 българи се разбунтували и повечето от тях загинали. Няколко заловени водачи били принудени да изтърпят показни съдебни процеси преди да бъдат обесени, докато десетки хиляди българи, които не били участвали във въстанието, страдали в дните след него. Междувременно, Истанбул наградил „бранителите на империята“, включително Ахмед Ага, „касапинът от Батак“, който бил повишен с две степени в башибозучката йерархия и награден от султана.

 

/текст към илюстрация: „На снимката от тази пощенска картичка от 1920 г. кости събрани от Света Неделя служат като злокобен паметник за жертвите на баташкото клане.“/

 

Светът за пръв път научил за баташкото клане не от репортажи на място, а от слухове витаещи сред чуждестранната общност в Истанбул, основани на писма, писани от затворения православен отец Георги Тилев и тайно изнесени от България от симпатизанти. Писмата на Тилев попаднали в ръцете на двама американски мисионери в Истанбул, които ги превели на английски и се опитали да намерят някой, който да предизвика реакция спрямо описаните в тях зверства. След като не получили подкрепа от британската дипломатическа мисия, те предали историята си на британската преса, при което срещнали кореспондента на Дейли Нюз, Едуин Пиърс, и кореспондента на Таймс, Антонио Карло Наполеоне Галенга. И двамата пуснали телеграми с новината, но само тази на Пиърс достигнала до страниците на Дейли Нюз на 23-ти юни.

 

Въпреки че Дейли Нюз изпреварили и европейската и американската преса с най-голямата международна новина за деня, разказите на Тилев трябвало да бъдат потвърдени. Докато британското правителство не можело да реагира, парализирано от политическите последствия от това, което пресата наричала „българския ужас“, западните вестници бързо поели новината, мотивирани както от съвестта си, така и от съображения за тиража.

 

Целият този епизод е можел да затихне ако Джанюариъс Макгахан не бил пристигнал в Истанбул в точния момент, когато американският пратеник в османска Турция е събирал разследващ екип, който да замине за България. Един от най-известните журналисти на своето време, Макгахан бил изявен защитник на човешките права. Начело на екипа бил главния консул на Мейнард, Юджин Шуйлер, който бил приятел на Макгахан.

 

Когато новината се появила за първи път, репортерът-ветеран работил в Лондон като кореспондент за Дъ Ню Йорк Хералд. Когато Хералд не одобрили идеята му за отразяване на въстанието, обаче, той убедил Дейли Нюз на Пиърс да го изпратят в Истанбул. При пристигането си той открил османската столица в смут, под властта на реформатора Султан Мехмед Мурад V. Възползвайки се от хаоса, Шуйлер, Макгахан и другите участници в екипа отпътували за България на 23-ти юли. Заедно с преводач те достигнали Батак на 2-ри август.

 

Слуховете, витаещи из Лондон и Истанбул, не успели да подготвят репортерите за това, което открили в опустошеното село. Дори три месеца след клането кости и разлагащи се трупове все още лежали покрай улиците или безразборно разхвърляни по земята, докато диви кучета, охранени и добили увереност, ровели за мърша сред руините. Макгахан си водил подробни бележки от интервюта с бежанци, както и документирал това, което видял с очите си. Как е успял да изпрати материала си зад граница остава загадка, но новините започнали да се появяват в лондонските вестници само седмица след пристигането му в България.

 

Това, което неговите читатели, а скоро след това и читателите в цяла Европа научили, била шокиращата история за това, което Макгахан без колебание определил като „зверства“. Той не спестил нищо от отвратителните подробности и не щадил викторианската чувствителност на читателите. Възмущението му било толкова голямо, че напълно забравил професионалната обективност и директно посочил османското правителство като виновник.

 

Макгахан изчислил, че от първоначалните 9000 жители на Батак само 1200 били оцелели. Публикувана в броя от 7-ми август на Дейли Нюз, това била първата статистика от първо лице, излязла от България. Последното съобщение на Макгахан от Батак звучи като погребална песен: „Нямаше нито сълзи, нито плач, нито скръб, нито писъци на ужас, нито дори молби за милост. Реколтата гние на полето, а жетварите гният тук, в двора на църквата.“

 

Започнатото от Пиърс и Макгахан било подкрепено и от други в европейската преса. Във Великобритания и Франция се състояли протести срещу османското варварство, като същеврененно петиции и в двете страни настоявали за отлъчване на Турция от семейството на цивилизованите нации. В крайна сметка двете правителства оставили дипломатичността да надделее над моралното възмущение. И все пак, шокиращите събития в България отеквали в османската столица. На 31-ви август консервативни министри свалили Мехмед Мурад V в полза на Абдулхамид II.

 

Сред поредицата от гневни реакции Русия нахлула в Османската Империя – официално поради хуманитарни причини след потушеното въстание, но в действителност Цар Александър II видял възможност да вземе надмощие над Хабсбургите и вероятно дори да срине вече нестабилната Османска Империя. Нашествието от 1877 г. вдъхновило следния сардоничен коментар на Макгахан: „Спокойно мога да кажа, че съм направил повече за смазването на турската империя от всеки друг... освен самите турци.“

 

/текст към илюстрация: „Башибозуци чакат съд за баташкото клане. Османската власт оправдава тартора Ахмед Ага, но обесва водачите на Априлското въстание.“/

 

Назначен от Дейли Нюз да отразява конфликта, кореспондентът придружава руската армия и репортажите му от фронта увенчават успешната му кариера. След малко повече от година, обаче, той станал жертва на епидемията от коремен тиф, която убила хиляди войници и от двата лагера.

 

/изтеглен цитат: „Разлагащи се трупове все още лежали покрай улиците или безразборно разхвърляни по земята, докато диви кучета, охранени и добили увереност, ровели за мърша сред руините.“/

 

След като България извоювала независимостта си чрез мирния договор от 1878 г., Макгахан станал един от първите й национални герои. Шест години по-късно, американското правителство репратрирало тленните му останки и ги погребало с почести в родния му град, Ню Лексингтън, в щата Охайо. През 1901 г. върху гроба му бил поставен паметник носещ неговото име и надписа „Освободител на България“. Въпреки че днес той е малко познат в Америка, българският народ не го е забравил. През 1978 г., в разгара на студената война, гражданите на Батак издигат бюст на Макгахан, като си припомнили този разговор между американски посетител и българско официално лице на Световното Колумбово Изложение в Чикаго през 1893 г.: американецът невинно попитал българина дали е чувал за Джнюариъс Алойсиус Макгахан, на което българинът отговорил: „А Вие чувал ли сте за Вашингтон, Линкълн или Грант?! Е, това, което Вие мислите за тези безсмъртни герои, това мислим ние за Макгахан.“ ВЕ

 

Ричард Селсър е професор по история в колежа Уедърфорд в Тексас и е автор на 10 книги. За допълнително четене по темата той препоръчва Балканите: Кратка история, от Марк Мейзоузър; Джанюариъс Макгахан: Животът и делото на американския военен кореспондент, от Дейл Л. Уокър; и Основаването на балканските национални държави, 1804 – 1920, от Чарлс и Барбара Йелавич.

 

 

 

 

 

19.01.2017г.
"/>

Благодарим на момчето с фадромата! 
Той прави възможен, безпроблемен и лесен достъпа на гостите на Батак до музея!!! :)
"/>
Бъдете наши гости по време на Коледните и Новогодишните празници!

Официални почивни дни за музейния комплекс са само 24 декември- Бъдни вечер и 1 януари 2017 г.

Весели празници!!!
14.12.2016г.
"/>
29.11.2016г.
"/>
В момента разглеждате олекотената мобилна версия на сайта. Към пълната версия.
Уебсайт в alle.bg