Национален конкурс за есе "От Батак съм, чичо..."

Национален конкурс за есе "От Батак съм, чичо..."

  

ПОКОЛЕНИЯТА ТРЯБВА ДА ЗНАЯТ, ПОКОЛЕНИЯТА СА ДЛЪЖНИ ДА ПОМНЯТ

Автор:

Маргарита Йондрова – V б клас Седмо СОУ” Найден Геров” гр. Варна, III място, възрастова група V- VIII клас в Национален конкурс за есе „От Батак съм, чичо…”, организиран от Исторически музей- Батак и посветен на 140 години Априлска епопея Батак

 

Батак. На пръв поглед обикновено планинско градче, но в същото време свято място за всеки, който се нарича българин. Историята разказва за града в една далечна пролет, в която хора са били жестоко наказани, затова че са видели свободата. Толкова малко са оцелелите, но духът им е останал жив в поколенията.

 Днес ние, получили всичко,  трябва да се обърнем назад, да намерим, да видим, да вземем от нашето минало това, което ни е дало сили да продължим напред. Длъжни сме да помним как поколения наред са загивали за да можем сега да жиеем свободно. Как да разберем цената на тази свобода, ако  нямаме  представа за събитията от нашата история. Ако знаем за героите от Батак, за вярата и силата на духа им, гордо можем да вдигнем глава и кажем, че сме българи.

„Хе, там зад горите... много е далече...” Да, там е Батак. Далече- в миналото, с ужасявящата си история, с хилядите задушени, посечени и изгорени хора в малката църква. Близо- в паметта и сърцето на всеки българин, докоснал се до светлия подвиг на загиналите.  Как  да  забравиш, когато в църковните каменни стени отекват стенанията на жените и плача на децата с напукани устни. Оставаш вцепенен с широко отворени очи и не можеш да тръгнеш от там ако не потърсиш опора и не стиснеш здраво ръката на родителите си. А те с насълзени очи не знаят какво да обяснят, а само повтарят думите на революционера Трендафил Керелов: „Чеда мои, свободата и правдата се раждат чрез мъки и страдания. Смъртта за свободата на отечеството е свято причастие. Няма страшна смърт, страшно е робството”.

Благодарение на известни журналисти, учени и писатели по това време   Кървавата Баташка пролет от 1876г. не  е останала  незабелязана от света. Зловещите описания, които Макгахан включва в репортажите си, изобличават османците и печелят подкрепа за българските герои. Как да останеш безразличен от думите: „ Градчето лежеше на разстояние стотина ярда от нас, не беше оцелял нито един покрив, нито една стена (...) От другата страна на пътя имаше скелети на деца с ужасяващи удари на сабя по техните малки черепи..”,

Неприемливо е, че в настоящето много от българите не знаят за трагедията в Батак и за много подобни исторически събития като Перущица, Брацигово, Стара Загора. Трябва на децата да се разказва историята такава каквато е, предавана и описвана от поколенията. Трябва да им се показват тези останали паметници, пред които да се прекланят. Думите и делата на героите  да им  служат за пример.

В днешно време, когато  също се пише история, сме изправени пред подобни унищожителни събития, в които намират смъртта си много хора. Спомняйки си примерите от нашата история  категорично трябва да се противопоставим и да направим всичко възможно да помогнем за прекратяване на атентатите по света.  Да покажем как българският народ, чрез натрупаните   страдания и мъки през годините, е станал по- мъдър и винаги ще е против това да загиват невинни хора и децата да остават сираци.

Трябва да не забравяме, че предците ни са създавали история, както с голи ръце са зидали стените на църквата ”Света Неделя”. Да запазим спомена за светците, намерили смъртта си, за да ни съхранят като нация.  Както нашите родители с поклон са ни разказали  за Батак, така и ние за напред  сме длъжни да помним какво сме преживели и да предадем поуките на нашите деца. Ние, живиещите сега, трябва да знаем, че в нашето минало има събития, които са белязали съдбата ни като българи, дали са ни свой език, традиции и наследство,  и са осигурили най- ценното - свободата ни. Наш дълг е да помним и да предадем в поколенията силата на българския дух, гордостта от подвига на дедите ни   и стремежа за свобода.

„ ОТ БАТАК СЪМ, ЧИЧО...” , Pазмисли  140 г. по-късно

Автор:

 Александра Пойдовска -Vж кл., гр. Бургас, Основно училище „ Елин Пелин”, II място, възрастова група V- VIII клас в Национален конкурс за есе „От Батак съм, чичо…”, организиран от Исторически музей- Батак и посветен на 140 години Априлска епопея Батак

 

„ Ти помниш ли Батак, / помниш ли завинаги клането страшно?.....Мисля, че няма българин, останал равнодушен, когато чуе името Батак, когато прочете историята на едно сираче.....

Сред тези българи съм и аз- едно обикновено дете от V клас. Когато прочетох стихотворението, останах потресена. Нима така е било наистина? Та това е толкова вледеняващо...Обръщам се към историята с надеждата това да не е истина, но уви!

         В миналото на нашия народ има много славни герои, славни подвизи, славни събития. Едно от тях е Априлското въстание. Преди 140 години жаждата за свобода надделява над страха от тиранина и малкият български народ се вдига на въстание срещу голямата сила на Османската империя. Силата на духа се изправя срещу силата на оръжието. В много кътчета от нашата родина въстаниците с малко оръжие и много смелост се сблъскват с турския башибозук. Едно от тези паметни места е Батак.

       Уви, кратки са миговете на свободата, а дълги и мъчителни са дните на погром. Малкото селце, сгушено във величествената планина, е обкръжено от турците.Започва потушаването на въстанието. Започва масовата сеч. Турците колят, убиват безпощадно малки и големи, стари и млади, деца и жени, грабят, опожаряват. Пред заплахата от турския ятаган безпомощните жители се затварят в черква „Св.Неделя”, която остава като малък остров на свободата. В нея те могат да направят свободния избор - да живеят или да умрат. С категоричното си  решение да се опълчат срещу тиранина българите от Батак  вече са си заслужили място във вечността.

Аз не помня тези страшни времена. Аз съм от електронното поколение, онова, което умело борави с компютъра, с айфона, със смартфона, с таблета, но за което историята постепенно се превръща в минало забравено. Благодарна съм обаче , че  имам до себе си  близки, родолюбци , хора, които с чувство на болка, но и с гордост , чест и достойнство разказват на поколенията като мен истинската неподправена история.

        Осъзнавам също, че ние, децата, днес живеем добре благодарение на силния дух на народа ни в миналото.  Той е съхранил вярата  и националността ни  след едно мрачно петвековно турско потисничество.

        Многобройните невинни детски жертви, „кръвният данък”, еничарството разтърсват свободните западноевропейски народи и Западна Европа се обръща на изток, за да узнае за Батак.

        140 години по –късно аз разбирам, че ние, младото поколение, нямаме право да не познаваме историята си. В нея са изводите за нашата същност, настояще и послания за бъдещето.

       Всеки би настръхнал пред жестокостта и зверствата, извършени в Батак. Описаното от историци, художници, писатели ни препредава картината от миналото, а още по – силно е въздействието от събитията, когато звучат думите на очевидците. Затова и разказът на очевидец е подбудил големия наш писател Иван Вазов да напише стихотворението „ От Батак съм чичо.......”, което и до днес посреща посетителите в едно от най- святите места в България – църквата в Батак.

След всичко,  което научавам за подвизите на моя народ, чувствам , че където и да отида и каквото и да видя , аз нося гордостта ,че съм Българка ! Не се срамувам от историята си, не се срамувам от пораженията, защото именно те ни правят по-силни, по-устойчиви, по българи.                            

Батак, възкръснал в моите шепи

Автор:

Цветелина  Цветомирова Михайлова-  11 г. , I място, възрастова група V- VIII клас в Национален конкурс за есе „От Батак съм, чичо…”, организиран от Исторически музей- Батак и посветен на 140 години Априлска епопея Батак

Неделно Българско Училище „Родна Реч” гр.Бремен, Германия

 

   Моята родина е България. Няма значение колко хиляди километра ме делят oт нея, България ще е винаги в сърцето ми!

   Богата е моята родина– на приказки, легенди и предания, на песни и мелодии, на паметници, манастири и църкви.

   И там някъде, на върха на планината, има една църква, която  докосва небето. И няма българин, който да не е чувал за нея. Църквата в Батак.

  Трудно се чете Вазовото стихотворение ,,Възпоминание от Батак''. Трудно се чете от дете, трудно се чете всеки път, от когото и да било. Няма българин, които да прочете стихотворението до край, без да заплаче.

  Ние, днешните деца, трудно можем да си представим това, което се е случило там.

  Заедно с моята учителка прочетохме и „Балада за България“ на Евтим Евтимов. Тя постави един орех в ръката ми и каза: „Напиши какво ти разказва орехът!“

  Аз съм в Батак! Затворих очи и се видях да прекрачвам прага на църквата. Виждам хора–мъже, жени и деца. Виждам едно синеоко момиче да стиска орех в шепата си.

  „Здравей,мила моя! Аз не зная дали си Мария, Ана или Рада. Или може би си Гергана!? Искам да те нарека с най–хубавото българско име! Искам да зная твоето име! Аз виждам в очите ти всичко. Не ми разказвай! Остани чиста и светла в оня друг живот, където няма болка! А аз ще се върна един ден . Този път в действителност!“

  Има една църква, там на върха на планината. Там, в Батак, за която ми разказа един орех.

  Аз ще отнеса моя орех някой ден. Той ще разкаже за мен–как живея и се уча. И как помня! Ще постоя под сянката на вековното дърво и ще помълча. На тръгване ще си взема цяла шепа орехи, за да разкажат и на други хора своята история.

В момента разглеждате олекотената мобилна версия на уебсайта. Към пълната версия.
Уебсайт в Alle.bg