Уникално културно-историческо наследство

"/>
На територията на община Батак музеят е научния, културен институт, чиято основна дейност са опазването и представянето на движими и недвижими културни ценности, чрез: издирване, събиране, документиране, научно изследване и популяризиране на движими културни ценности. Исторически музей-Батак извършва научноизследователска дейност, организира и провежда научни форуми. Издава научни, научно-популярни и рекламни материали. Съхранява във фондовете си десетки хиляди движими културни ценности. Чрез своите експозиции, постоянни и временни, музеят се старае да задоволи многообразните потребности от висококачествен културен продукт.  Постоянните и временни експозиции представят различни теми от богатото ни културно-историческо наследство.
Най-бързият начин да опознаеш и оцениш по достойнство уникалното културно-историческо наследство на региона е посещението в Исторически музей- Батак.


"/>
Всичко, което е свързано по някакъв начин с историческото минало на региона и народностните и духовни традиции, празниците, обичаите и обредите, фолклора - това е нашето културно-историческо наследство.
Под вековните гори в Баташка планина се крие хилядолетна история. 
Нагънатият релеф е оказал силно влияние върху поселищната система на територията на община Батак. Богатството на гори и големите водни ресурси, макар през територията на общината да не преминават големи реки, са определили характера на стопанския живот през вековете.

На „Кременете”, в местността  „Беглика” е регистрирано най-ранното у нас старокаменно селище, датирано 120 хил. Години преди Христа. Пак в същия район, в пещерата „Кривов чарк” са открити костите на изключителен екземпляр-носорог. Тази находка свидетелства за живот тук през кветернера, онази геоложка епоха през която се 
появили широколистните дървета и бозайниците,                              Тракийско скално светилище, м. "Дженевра" 
когато букът е бил вечно зелен,                                                    
а Родопите не познавали студът и зимата.

Земите на днешната община Батак са населени от древността  и  остават стратегически район  и през античността и средновековието, тъй като през тях минават пътищата свързващи поречието на р. Места ( ант. Нестус) с долината на р. Марица- респективно градовете Баткун и Филипопол ( дн. Пловдив). Това стратегическо място на района определя и гъстотата на укрепления и крепостни кули, които са охранявали пътищата от север на юг и обратно. Регистрираните до момента поселения са разположени на удобни речни заливни тераси или на малки плата, защитени от естествения релеф.
Множеството тракийски могили, селища и оброчища свидетелстват за древните обитатели на северозападните Родопи- бесите, известни със своя войнствен дух и непокорство. Наред с това те познавали грънчарското колело, обработвали метали, развивали различни занаяти.


                                                                                          Старинен калдаръмен път и сводести мостчета, с. Фотиново

През късната античност ІV-VІ век в земите на днешната община Батак възникват множество християнски обители, които се свързват с мисионерската дейност на Никета Ремисиански, а по-късно с разположението на територията между три големи епископски центъра-Белово, Гърмен и Филипопол. Траки, римляни, византийци, славяни, българи, османци, юруци, власи и каракачани.... Всички те са живеели и кръстосвали този край на свещената планина Родопи в различни исторически периоди. Безспорни свидетелства за това са стотиците археологически паметници: пътища, светилища, некрополи, укрепления и мостове, калета и кули, църквища и манастири на територията на община Батак.






Църквата в манастирски комплекс "Църковен рид"
землище с. Нова махала, община Батак


"/>



Като особено интересни се сочат паметниците „Латинска Света Богородица” ХІІІ-ХV век и „Свети Димитър”VІ век  край Батак; Бялата църква VІ век в м. Картела; манастирски комплекс „Църковен рид” VІ-ХІІІ век край с.Нова махала; сводест мост „Кемера” ХVІІ век, изграден на стария римски път и тракийско скално светилище ІІІ век в м. „Дженевра” и пр. и пр..




 Археологически находки от "Латинска Св. Богородица" ХІІІ- ХVв. и "Св. Димитър" VІв., землище на Батак

"/>

  Църквата „Света Неделя” е съградена през 1813 година.  Тя е един от първите християнски храмове, изграден през Възраждането, само за 75 денонощия с доброволен труд  от цялото население.

   Според арх. П. Бербенлиев, както и проф. арх. Маргарита Коева, строители на църквата „Света Неделя”  са майсторите Марко Зисо и Петър Чомпъл от Брацигово, известно със своята строителна школа и устамайстори.  Осветил я Пазарджишкия епископ Преосвещенний Дионисий. 

   Богослужението в този храм  винаги се е изпълнявало от български свещеници на български език.  Десетилетия наред църквата се ползвала и за килийно училище. В нея свещениците учели децата на четмо и писмо до 1835г., когато се отворило първото общинско училище в Батак.

   Най-ранни писмени сведения за църквата „Света Неделя” в Батак, откриваме в пътеписа на руския монах Партений  „Сказание о странствии и путешествии по России, Молдавии, Турции и Святой земле”(1839г). Виж:  „Руски пътеписи за българските земи ХVІІ-ХІХв” , С. 1986г, стр.191

   В архитектурен план проф. арх. д-р Георги Стойчев определя църквата като кръстовидна куполна сграда с дълбоко предабсидно пространство и двоен притвор. Има три входа: един от запад за женското отделение и два  от юг- за мъжкото отделение и за олтара. Тя е слабо осветена, полутъмна и създава атмосфера на средновековен мистицизъм. Църквата е  изградена  изцяло от камък и е  вкопана в земята повече от  метър.  Отвън изглежда малка, но лаконичните й форми и каменни стени с грубо замазани фуги я правят да изглежда внушителна. Покрита е с каменни плочи, което в хармония

със суровите неизмазани стени  придава на сградата още по-голяма старинност. Църквата

„Света Неделя” е разположена сред просторен двор, опасан от висока двуметрова ограда,

наричана в миналото „калето”.

Виж: Стойчев.Г. „Батак и неговото архитектурно наследство”, С.1973г.

Април 1876г. – избухва Априлското въстание на българите, връх  в многовековната им борба за национално освобождение.

   В това въстание участва цялото население на Батак. Девет дни Батак е свободен и независим от султанската власт. Дни наред батачани смело се сражават и бранят свободата си. Църквата  „Св. Неделя” е последната крепост за населението на бунтовен Батак.

   В онези дни, тя била най-здравата и масивна постройка, с дебели дъбови врати, опасана от висока каменна ограда. Разчитайки на това и на Божията милост, две хиляди души геройски устояват три денонощия на неспиращия за миг огън на пушките, жиленето на пчелите, задушливия дим от запалената с газ слама...

Кладенецът, изкопан с голи ръце от майките и днес ни спомня мъчителната жажда  и писъка на невръстните деца....

   Въпреки героичната съпротива на  въстаниците срещу многохилядната башибозушка войска, Батак е изгорен до основи. Сред пепелищата остава единствена каменната църква „Света Неделя”. Запаленият в нея пожар поглъща красивия резбован иконостас  и   овъглява дървените детайли. Но камъка спасява църквата от пълно опустошение и разруха.

   От общо 6-7 хилядното население на Батак, в Априлското въстание 1876 г. загиват около 5 000 човека. Историята на въстанието е кратка и трагична.  Неговата съдба изведе българският народ на световната историческа сцена.

   С църквата „Света Неделя” са свързани имената на чуждестранните анкетьори оставили потресаващи описания  за нея. Тогава Батак се превръща в олицетворение на трагичната съдба на българите, чийто порив към свобода е удавен в кръв от Османската империя, а храмът- в паметник и едно от първите, ако не и първото паметно място, посветено на борбите на българите за национално освобождение от турско робство.

   Църква ”Света Неделя”  e   историческа   и   архитектурна ценност с национално значение

(Д.В.1977г.)

 

"/>






През Средновековието Родопите и респективно територията на общината попадат в сферата  на българското политическо влияние, с оглед на тяхното компактно славянско население. От това време на сетне районът е плътно свързан с българската история и е неделима част от нея.







Сводест мост "Кемера" ХVІІ- ХVІІІв., общ. Батак 
"/>
Дърводобив, дървообработване, търговия с дървен материал е поминък на населението от векове. През ХVІІІ-ХІХ век в Баташка планина работят повече от 200 чарка. Качественият дървен материал се търгува на големите пазари в Османската империя.Батак е един от големите центрове за производство на лен. Многобройни стада добитък пасат по тучните родопски пасища. От  занаятите се развиват абаджийство, кебеджийство, налбанство, коларство, дърводелство, бъчварство, кираджийство, ханджийство и др., както и домашните занаяти свързани с обработката на лен и вълна и тъкачество.                                                                                                                                                               
Чарк на Ташбоазката река, 1906г., Фонд- ИМ-Батак
"/>




Българското Възраждане е епоха на просвещение и борба за национално освобождение. Батак записа името си със златни букви в тази страница от историята на българския народ. В паметната 1876г през месец Април, хиляди хора от Батак дръзнали да обърнат поглед към светлината на свободата. В продължение на две седмици въстаниците се сражават и бранят свободата си. 
Въпреки героизма на хилядите мъже, жени и деца срещу многохилядния башибозук, Батак е изпепелен до основи. Загиват 5000 от всичкото 6 000 население. Днес тяхната борба олицетворява мечтата за свободна България.

"/>





След Освобождението минават десетилетия...Батак се въздига от пепелищата за нов живот  в свободната нова държава. Удивителен е фактът, че преди да построят отново домовете си  батачани възстановяват  изгореното си училище и съграждат нов храм „Успение Богородично”/ 1912г/, една от най-големите и красиви църкви в България, дело на архитекта Йосиф Шнитер.

"/>




Просвещение, духовност, богата душевност, самобитна народна култура, патриотизъм,  памет – това е наследството, съхранено през изминалия ХХ век. Повече от 200 са паметниците : археологически, архитектурни, исторически; паметни плочи; войнишки паметници на убитите във войните за национално обединение на България и антифашистката съпротива през първата половина на ХХ век; монументални паметници, чешми и паметни знаци на територията на община Батак, съхранени до днес.






Съхранени са голяма част от традиционните обичаи и обреди, самобитния фолклор и празнична система. Макар да се преосмислят и изпълват с ново съдържание, на прага на ХХІ век  пазителите  на  традицията :Исторически музей-Батак, Читалище „4-ти май-1897”, читалищата в с. Фотиново и с.Нова махала, групите за автентичен фолклор, полагат грижи за приобщаване на подрастващото поколение към идентичност и специфичните за региона културни и духовни ценности.

Балинова къща- етнографска експозиция на Исторически музей- Батак








                                            Сирни заговезни в Батак в миналото и днес.
                                            Процепи. Прошки. Обичай- "Хамкане"




"/>



Никой не е забравен и нищо не е забравено...Всичко,което музеят съхранява принадлежи на бъдещето.
Исторически музей-Батак е своеобразен културен  и образователен център, който координира дейности, свързани с представянето на богатото културно-историческото наследство на региона и природните ресурси, като мощен интелектуален потенциал за развитието на културен и специализиран туризъм.





                                                                                                                      Фото-архив ИМ-Батак. Фото: Атанас Тинов
В момента разглеждате олекотената мобилна версия на сайта. Към пълната версия.
Уебсайт в alle.bg