Знаете ли, че...

"/>
Знаете ли, че...
През септември 1876г. Ахмед Барутанлията е арестуван и отведен в Пловдив заради зверствата и кланетата, извършени под неговото командване от башибозушките орди по време на потушаването на Априлското въстание в Батак. 
Първоначално султанската власт оценява високо действията на доспатския полицейски началник. Той е повишен в чин и награден с орден. Всичко се променя, когато възмутената европейска общественост се надига срещу турските зверства в България.
В Пловдив срещу Барутанлията се води следствие. Скоро започва и процес, който се следи внимателно в Европа. Един от основните свидетели е София Вранкова от Батак. Нейните показания имат особена стойност, тъй като тя присъствала на преговорите между Барутанлията и баташките пратеници. Палачът на Батак е осъден на смърт. До средата на 1877г. той остава в затвора в Пловдив, а след това е отведен в Цариград. След Освобождението 1878г. се завръща в с. Барутин. Въпреки, че смъртната присъда така и не е изпълнена, фактът, че султанския съд е принуден да осъди на смърт ревностния служител на турската власт е морална победа на неговите жертви.
"/>
Знаете ли, че...
През 2016 година се навършват 60 години организирано музейно дело в Батак.
Фото: Екатерина Пейчинова
"/>
Знаете ли, че...
Разстоянието от Батак до Сидни (Астралия) е 15 371 км... :)

Дарение от набор 1964 г.
"/>
Знаете ли, че...
В Балинова къща за първи път тази пролет засадихме и отглеждаме лен!
Обработката на ленените стъбла, докато от тях се получат меки и годни за предене влакна, е отнемала голяма част от времето на батачанката.
Ненапразно в Батак казват, че "Ленът облича къщата!"

Заповядайте в Балиновата къща-етнографска експозиция на Исторически музей-Батак, за да видите колко е красив ленът когато цъфти и за да научите повече за обработката му.

"/>
Знаете ли, че...
В Батак съществува традиция завършващите основно образование да се разделят по специален начин. Всяка година на 15 юни, последния учебен ден, осмокласниците отиват в родното училище с бели тениски. Съученици, учители, приятели и по-малките ученици пишат пожелания по тениските на завършващите за късмет и успехи по стълбата на живота. Вечерта осмокласниците обикалят къщите на всички свои учители, благодарят им и пеят песни. Така се сбогуват с учителите и напускат родното училище! smile emoticon
"/>
Знаете ли, че...
Клетвата на баташките въстаници съдържа следните думи: "Заклеваме се в името на всемогъщия Бог, в слънцето, което ни грее, в земята, която ни храни, в млякото, което сме бозали и във всичките си мили и драги неща, че ще останем верни изпълнители на идеята за освобождението на отечеството ни България, за която ще жертваме всичко, което притежаваме и най-после- живота си."
"/>
Знаете ли, че...
"На Батак принадлежи появяване идеята за изливане на металически топове в България, идея, която за съжаление, още не е осъществена. Георги Цурев се зае да излее един топ от пиринч, обаче, поради преждевременното избухване на въстанието, топът не беше свършен и не влезе в работа."
Из "История на въстанието в Батак", Йордан Венедиков
"/>
Знаете ли ,че...

„Боговица” е обредния хляб с паричка за празничната трапеза на Бъдни вечер . В Батак трапезата се кади с палешника на ралото, а за коледарите се месят „коледни кукли”( малка питка с яйце или орех). На първата кадена трапеза се слагат и семена от всички земеделски култури, които се сеят в региона-фасул, картофи, лук и пр.. На пролет те се смесват със семената ,които се сеят по ниви и градини, а първото парче от „Боговицата” се дава на добитъка- с надеждата за по-добра реколта, плодовитост и сполука.
"/>
Знаете ли че...

Как е изглеждало народното облекло в Батак в края на XIX и началото на XX век е описано накратко в „Бележки върху економическото състояние на с. Батак преди и след въстанието” от 1904г. : „И мъже и жени, освен в празник, през другите дни ходят обути с навуща и цървуле. Мъжете носят чешири, забунче, пояс и долама, а жените- сукман- опасан с пояс, а някои жени и кюркюве/ сако/”. (Ръкописът се съхранява в НБ „Кирил и Методий”, гр.София)
Баташкото мъжко облекло е чернодрешно. Ризата е от домашно памучно или ленено платно. Горните дрехи са от домашнотъкан вълнен плат. Той е в кафяв цвят и се нарича „диметно”. Чеширите са широки в горния край, а от коленете надолу прилепват плътно до крака. Върху ризата се облича забунче. То е с дълги ръкави, с прехлупващи се предници, които се закопчават с гайтанени копчета. Елекът се носи над забунчето. Той е без ръкави и с разтворени предници. Около джобовете, по ръбовете костюмът е богато украсен с черен гайтан. Гуглата е най-често астраганена, с подгънат надолу връх, така, че отгоре е почти плоска. Навущата/навое/ са опасвани с кожени „ремене”. В празнични дни, наред с традиционните меки обувки, са се обували бели вълнени чорапи.
Женският костюм в Батак спада към сукманената носия. Тя е разпространена предимно в планинските краища- Родопите, Стара планина, Средногорието, Витоша, Рила. Ризата при баташката сукманена носия е от домашно тъкано ленено или памучно платно. Тя е с туникообразна кройка, по ръкавите и полите е украсена с бяла домашна дантела. Характерна е и бялата дантелена якичка, украсена с мъниста. 
Сукманът е от черно „диметно”, както е наричан четворният вълнен плат. Той е с туникообразна кройка, със средищно разположени основни платове и странични клинове. Изрезът на пазвата е съвсем тесен и се закрива от „кършилъка”- парче червен или зелен вълнен плат и сукманът е напълно затворен. Той е с ръкави, стигащи до китката. По полите, краищата на ръкавите и около пазвата е обточен с черен, червен, жълт или зелен гайтан. От началото на ХХ век празничните сукмани на момите и младите жени се украсяват по полите и пазвата със сърмени кенета. Краеведът д-р Георги Станков споделяше, че преди Априлското въстание баташкият костюм е бил богато украсен, особено по полите и пазвите на ризата. Опростяването на украсата и потъмняването на цветовете се наблюдава и при женски носии от Източните Родопи, опустошени от турските войски през 1913г.
Женският пояс е по-тесен от мъжкия, светлочервен, с втъкани бели нишки. Най-голямото цветно петно в баташкия женски костюм е престилката. Тя е вълнена, червена или зелена, с втъкани бели нишки. Двата й плата са съединявани с цветни конци, а по-късно- с „бугасия”- цветна памучна дантела, плетена на една кука.
Чорапите са изплетени от вълнена прежда в зелен, червен, черен, бял цвят. Украсени са с цветни орнаменти, които понякога са разположени в околовръстни редове. 
В литературата е отбелязано, че някога момите в Батак са носели на главата си „червена шапчица, окичена с цветя и венци”. Омъжените жени са поставяли твърда подложка, върху която са връзвали кърпата. По- късно се налага манифактурнопроизведената кърпа, която „се поставя с прегъвката по диагонал над челото и с краища свързани на тила”.
В края на ХIХ и началото на ХХ век пафтите са се поставяли на избродирани с цветни конци колани. Много разпространени са били и „синчените колани”. Те са украсени с растителни орнаменти извезани със „синце”/мъниста/ върху памучен плат. Извезаният плат се е зашивал върху кожа.
Виж: Църпев, Д. Традиционно народно облекло в Батак. Историческото богатство на община Батак- Известия на ИМ-Батак. Т. ІІ, Батак, 2008,с. 234
"/>
Знаете ли че...

Първото българско земеделско-промишлено изложение се провежда в Пловдив от 15 август до 31 октомври 1892 г. Това изложение е събитие с голямо историческо значение за младата българска държава. Въпреки краткотрайния си самостоятелен живот, тя демонстрира пред външния свят постигнатото в областта на земеделието, занаятите, индустрията и учебно-художественото дело. С възрожденски патос, стопанска инициатива и патриотичен порив, участниците доказват, че новоосвободена България започва да се мери с Европа.
15 август 1892г. Успение Богородично. Пловдив е готов за големия празник-откриване на изложението. Тук са князът, министрите, църковния клир, чужди консули и представители на фирми, военни музики и 25 000 войници за тържествения парад. Официални депутации от цялата страна.Тук са и батачани. За първи път в новата ни история, в български град се организира такова грандиозно събитие . 
Участието на батачани в Първото българско земеделско-промишлено изложение е пример за онова, което може да се очаква от истинското трудолюбие и стопанската инициативност. Само след 16 години населението, чието родно село е сринато и изпепелено до основи през Априлската епопея, намира сили и самочувствие да подкрепи идеята и вземе участие в това крупно събитие. 
Батачани се представят в Пловдивското изложение с 44 експоната, подредени в Татар-Пазарджишкия окръжен павилион. Експонатите са описани в Общия каталог на изложението. 
Всеки, който познава, дори и бегло , бита и поминъка на селището, веднага ще забележи, че на изложението батачани представят това, което знаят и правят най-добре от векове. Изделия от дърводобива и дървообработването , сечива- основен поминък от векове. Лен , защото в Батак „лена облича къщата”. Бродирани кърпи и народно облекло- защото обработката на лена и вълната от овцете е основно занимание на батачанката през есента и зимата. С голямо майсторство баташките жени изработват вълнени и ленени тъкани: плат за дрехи, платна, черги, халища, кърпи и др. 
Баташката гора е обитавана от многоброен и разновиден дивеч. Това дава възможност на батачани да развиват лова, а природните дадености – пчеларството. За това на изложението са представени: еленови рога, мечешка кожа , пчелен мед, разни восъчни свещи, а от красивата планина батачани представят планински кварцови кристали.
Участието на батачани в Първото българско изложение получава заслужена оценка - 5 бронзови медала, 2 похвални отзива, а Драган В. Манчов е отличен със сребърен медал в Групата за печатарство, литография и подвързия и с Почетен диплом в групата за учебно дело.
Примери като този в българската история,сигурни сме ,че има много, и всички те в подкрепа на твърдението, че кризите в живота ни преминават, кризите се преодоляват, стига кризата да не е духовна. 
"/>
Знаете ли, че...

Втората половина на октомври 1876г. виконтеса лейди Емили Странгфорд, английска общественичка, пътешественичка и филантроп, пристига в Батак. Цялото село е опожарено. Край изгорените къщи все още има непогребани трупове. Въздухът е отровен от тежката миризма. Оцелелите, предимно жени и деца, се движат като призраци в тази открита гробница за мъртви и живи хора. Липсва храна, облекло. Наближава зимата. Почти всички са болни от тиф и много умират. 
Веднага след пристигането си в Батак лейди Странгфорд започва да раздава храна, дрехи, медикаменти. Организира безплатна обществена кухня. Направени са малки колиби за временен подслон, но епидемията от тиф не стихва. Тя преценява, че е необходима болница, обслужвана от лекари и медицински сестри. За тази цел осигурява необходимите средства и за кратко време болницата е изградена по английски образец.
Дълго време тази болница е единствената обществена сграда в Батак. Ползва се и за болница, и за община, и за училище и за църква.
"/>
Знаете ли, че .....
И днес батачани „берат” /добиват/ дърва за огрев и дървен материал само на „кретя”-времето на втората четвърт на ЛУНАТА. Това утвърдено правило и тънкост в дърводобива се предава от поколение на поколение столетия наред. Най-важното за добив на добър материал е „ доброто време за сеч”. На кретя се добива хубав и чист материал, който съхне бързо, защото дървесните сокове забавят своето движение и остават ниско при корена на дървото. Такъв материал не се напада от вредители. Подходящ е както за изграждането на къщите, така и за различни мебели и всякакви изделия от дърво. Вековния опит на батачани сочи като най-добра Петровденската кретя-около Петров ден. Тогава е най-доброто време „за бране”на дърва за огрев, защото бързо съхнат.
"/>
Знаете ли, че...

Техниката „интарзия” представлява съчетаване на различни цветове дървесен фурнир. След стилизация на желания модел, всеки един детайл се очертава върху избрания фурнир, изрязва се и се залепва със специални за целта лепенки и така – до пълно завършване на картината. 
С лепило за дърво парченцата се залепват върху шперплат, за препоръчване е и обработката с преса. Следва шлайфане с финна шкурка и лакиране. Звучи много лесно, но всъщност е изключително трудно да се напаснат всички парченца и да се получи нещо красиво. 
Инструменти? Остър нож и точна ръка, дъска, върху която да се реже, молив, фина шкурка. 
Най-важното е огромно търпение и точна ръка.
Щом имаш желание - започни от нещо малко и просто и с времето усложнявай картината. 
Успех!
"/>



Знаете ли, че...


Иван Тодоров Ганев (1872 – 1911) e прототипа на момчето от Вазовото стихотворение „Възпоминания от Батак”.
Той оцелява по време на Априлската епопея през 1876 г.
Едва четиригодишен попада в Пловдив. През 1881 г. се запознава с народния поет Иван Вазов. Трогнат от разказа и злочестата му съдба, Вазов се грижи години наред за момчето.
Помага му да завърши гимназия и военно училище в София.
Иван Ганев служи като офицер във военните гарнизони в Асеновград, Пловдив и Бургас.През 1911 г., след маневри в района на Костенец, заболява. Умира в Пловдив на 39 години с чин капитан.
"/>
"/>



Знаете ли че...


В Батак съществува уникална традиция: ежегодно, порасналите момчета и момичета на града, навършващи 50 години се събират от всички краища на България и подаряват дар на своите съграждани и на родния град.

Фотография: С. Драгомирова
"/>
Знаете ли, че...


През XVIII и особено през XIX век в Баташката планина 
работят десетки чаркове (дъскорезници, задвижвани от буйните планински води). И ако в началото на XIX век броят им е 69, то през 1875 г., една година преди Априлското въстание-те са вече 200. 
По това време, около 90 % от мъжкото население в Батак, се занимава главно с дърводобив и дървообработване. Батачани се славят със своя задружен труд и със стара опитност в обработката на дърво. Занаятът им е почитан, а произведените от тях дъски имат пазар по цялото течение на река Марица, та чак до Смирна.
"/>






Знаете ли, че...

Гнездовата колония на щъркели в Батак е многобройна и се намира на една от най-високите надморски височини в България.
"/>
Знаете ли, че...

Сирните заговезни са известни още като "Прошна неделя" или "Прошни заговельки". Това е така, тъй като през този ден младите искат прошка с целуване на ръка от своите възрастни родители, родственици и кумове. През деня се яде баница със сирене и яйца. Вечерта се връзва парче халва на конец и се разклаща. Насядали около конеца, с ръце отзад на гърба, децата се стремят с уста да захапят халвата, т.н. обичай "хамкане". След това в пръстен гювеч или в леген с вода и трици се пускат пари и децата се стремят да ги извадят с уста. Вечерта се палят обредни огньове "процепи" от дървени дъски и слама, подредени в куполовидна форма. С въглени всички чернят лицата си и играят около огъня.

Инфо: "История на Батак", стр.257
Снимки: Сирни заговезни в Батак в миналото и днес.
Процепи. Прошки. Обичай- "Хамкане"
"/>
"/>
Знаете ли, че...

На паметната стена в музея са изписани имената на около една трета от всички загинали в Априлското въстание батачани през 1876г. Ако се вгледате внимателно, ще прочетете имена на бебета на възраст няколко месеца, деца, 100- годишни старци... Някои фамилии са напълно заличени, а всяко семейство и до днес помни свои близки, убити при потушаването на въстанието.
"/>
Знаете ли, че...
Възникналото след несправедливите решения на Берлинския конгрес движение за национално освобождение и обединение на българите, през 1885 г. има своя звезден миг. Организирани от дейците на Българския таен централен революционен комитет, на 6 септември 1885 г. източнорумелийските дружини, водени от български офицери заедно с въоръжените чети на въстаналия народ арестуват членовете на областното управление в Пловдив. Съставено е Временно правителство и е провъзгласено Съединението на Северна и Южна България. На 8 септември княз Александър І с манифест официално приема Съединението. Този исторически акт е първата успешна стъпка по пътя към националното единение на българския народ и неговите земи.
Посрещнато враждебно от съседните държави, Съединението е блестящо защитено на бойното поле в Сръбско-българската война (2 ноември - 7 декември 1885 г.).
"/>
Знаете ли, че...
Батачани казват, че "Ленът облича къщата!" 

В своето описание на Татарпазарджишката кааза Стефан Захариев посочва, че ленарството е един от поминъците на батачани. Това е свързано с развитието на абаджийския занаят през Възраждането. За ушиването на вълнените дрехи абаджиите използват големи количества ленени конци. Батак и селищата от Чепинското корито изнасят на пазара както готови конци, така и готов за предене лен.

Балинова къща, етнографска експозиция на Исторически музей- Батак
В момента разглеждате олекотената мобилна версия на сайта. Към пълната версия.
Уебсайт в alle.bg