Знаете ли, че...

Знаете ли, че...
Знаете ли, че...
През септември 1876г. Ахмед Барутанлията е арестуван и отведен в Пловдив заради зверствата и кланетата, извършени под неговото командване от башибозушките орди по време на потушаването на Априлското въстание в Батак. 
Първоначално султанската власт оценява високо действията на доспатския полицейски началник. Той е повишен в чин и награден с орден. Всичко се променя, когато възмутената европейска общественост се надига срещу турските зверства в България.
В Пловдив срещу Барутанлията се води следствие. Скоро започва и процес, който се следи внимателно в Европа. Един от основните свидетели е София Вранкова от Батак. Нейните показания имат особена стойност, тъй като тя присъствала на преговорите между Барутанлията и баташките пратеници. Палачът на Батак е осъден на смърт. До средата на 1877г. той остава в затвора в Пловдив, а след това е отведен в Цариград. След Освобождението 1878г. се завръща в с. Барутин. Въпреки, че смъртната присъда така и не е изпълнена, фактът, че султанския съд е принуден да осъди на смърт ревностния служител на турската власт е морална победа на неговите жертви.
Знаете ли, че...
Знаете ли, че...
През 2016 година се навършват 60 години организирано музейно дело в Батак.
Фото: Екатерина Пейчинова
Знаете ли, че...
Знаете ли, че...
Разстоянието от Батак до Сидни (Астралия) е 15 371 км... :)

Дарение от набор 1964 г.
Знаете ли, че...
Знаете ли, че...
В Балинова къща за първи път тази пролет засадихме и отглеждаме лен!
Обработката на ленените стъбла, докато от тях се получат меки и годни за предене влакна, е отнемала голяма част от времето на батачанката.
Ненапразно в Батак казват, че "Ленът облича къщата!"

Заповядайте в Балиновата къща-етнографска експозиция на Исторически музей-Батак, за да видите колко е красив ленът когато цъфти и за да научите повече за обработката му.

Знаете ли, че...
Знаете ли, че...
В Батак съществува традиция завършващите основно образование да се разделят по специален начин. Всяка година на 15 юни, последния учебен ден, осмокласниците отиват в родното училище с бели тениски. Съученици, учители, приятели и по-малките ученици пишат пожелания по тениските на завършващите за късмет и успехи по стълбата на живота. Вечерта осмокласниците обикалят къщите на всички свои учители, благодарят им и пеят песни. Така се сбогуват с учителите и напускат родното училище! smile emoticon
Знаете ли, че...
Знаете ли, че...
Клетвата на баташките въстаници съдържа следните думи: "Заклеваме се в името на всемогъщия Бог, в слънцето, което ни грее, в земята, която ни храни, в млякото, което сме бозали и във всичките си мили и драги неща, че ще останем верни изпълнители на идеята за освобождението на отечеството ни България, за която ще жертваме всичко, което притежаваме и най-после- живота си."
Знаете ли, че...
Знаете ли, че...
"На Батак принадлежи появяване идеята за изливане на металически топове в България, идея, която за съжаление, още не е осъществена. Георги Цурев се зае да излее един топ от пиринч, обаче, поради преждевременното избухване на въстанието, топът не беше свършен и не влезе в работа."
Из "История на въстанието в Батак", Йордан Венедиков
Знаете ли, че...
Знаете ли ,че...

„Боговица” е обредния хляб с паричка за празничната трапеза на Бъдни вечер . В Батак трапезата се кади с палешника на ралото, а за коледарите се месят „коледни кукли”( малка питка с яйце или орех). На първата кадена трапеза се слагат и семена от всички земеделски култури, които се сеят в региона-фасул, картофи, лук и пр.. На пролет те се смесват със семената ,които се сеят по ниви и градини, а първото парче от „Боговицата” се дава на добитъка- с надеждата за по-добра реколта, плодовитост и сполука.
Знаете ли, че...
Знаете ли че...

Как е изглеждало народното облекло в Батак в края на XIX и началото на XX век е описано накратко в „Бележки върху економическото състояние на с. Батак преди и след въстанието” от 1904г. : „И мъже и жени, освен в празник, през другите дни ходят обути с навуща и цървуле. Мъжете носят чешири, забунче, пояс и долама, а жените- сукман- опасан с пояс, а някои жени и кюркюве/ сако/”. (Ръкописът се съхранява в НБ „Кирил и Методий”, гр.София)
Баташкото мъжко облекло е чернодрешно. Ризата е от домашно памучно или ленено платно. Горните дрехи са от домашнотъкан вълнен плат. Той е в кафяв цвят и се нарича „диметно”. Чеширите са широки в горния край, а от коленете надолу прилепват плътно до крака. Върху ризата се облича забунче. То е с дълги ръкави, с прехлупващи се предници, които се закопчават с гайтанени копчета. Елекът се носи над забунчето. Той е без ръкави и с разтворени предници. Около джобовете, по ръбовете костюмът е богато украсен с черен гайтан. Гуглата е най-често астраганена, с подгънат надолу връх, така, че отгоре е почти плоска. Навущата/навое/ са опасвани с кожени „ремене”. В празнични дни, наред с традиционните меки обувки, са се обували бели вълнени чорапи.
Женският костюм в Батак спада към сукманената носия. Тя е разпространена предимно в планинските краища- Родопите, Стара планина, Средногорието, Витоша, Рила. Ризата при баташката сукманена носия е от домашно тъкано ленено или памучно платно. Тя е с туникообразна кройка, по ръкавите и полите е украсена с бяла домашна дантела. Характерна е и бялата дантелена якичка, украсена с мъниста. 
Сукманът е от черно „диметно”, както е наричан четворният вълнен плат. Той е с туникообразна кройка, със средищно разположени основни платове и странични клинове. Изрезът на пазвата е съвсем тесен и се закрива от „кършилъка”- парче червен или зелен вълнен плат и сукманът е напълно затворен. Той е с ръкави, стигащи до китката. По полите, краищата на ръкавите и около пазвата е обточен с черен, червен, жълт или зелен гайтан. От началото на ХХ век празничните сукмани на момите и младите жени се украсяват по полите и пазвата със сърмени кенета. Краеведът д-р Георги Станков споделяше, че преди Априлското въстание баташкият костюм е бил богато украсен, особено по полите и пазвите на ризата. Опростяването на украсата и потъмняването на цветовете се наблюдава и при женски носии от Източните Родопи, опустошени от турските войски през 1913г.
Женският пояс е по-тесен от мъжкия, светлочервен, с втъкани бели нишки. Най-голямото цветно петно в баташкия женски костюм е престилката. Тя е вълнена, червена или зелена, с втъкани бели нишки. Двата й плата са съединявани с цветни конци, а по-късно- с „бугасия”- цветна памучна дантела, плетена на една кука.
Чорапите са изплетени от вълнена прежда в зелен, червен, черен, бял цвят. Украсени са с цветни орнаменти, които понякога са разположени в околовръстни редове. 
В литературата е отбелязано, че някога момите в Батак са носели на главата си „червена шапчица, окичена с цветя и венци”. Омъжените жени са поставяли твърда подложка, върху която са връзвали кърпата. По- късно се налага манифактурнопроизведената кърпа, която „се поставя с прегъвката по диагонал над челото и с краища свързани на тила”.
В края на ХIХ и началото на ХХ век пафтите са се поставяли на избродирани с цветни конци колани. Много разпространени са били и „синчените колани”. Те са украсени с растителни орнаменти извезани със „синце”/мъниста/ върху памучен плат. Извезаният плат се е зашивал върху кожа.
Виж: Църпев, Д. Традиционно народно облекло в Батак. Историческото богатство на община Батак- Известия на ИМ-Батак. Т. ІІ, Батак, 2008,с. 234
Знаете ли, че...
Знаете ли че...

Първото българско земеделско-промишлено изложение се провежда в Пловдив от 15 август до 31 октомври 1892 г. Това изложение е събитие с голямо историческо значение за младата българска държава. Въпреки краткотрайния си самостоятелен живот, тя демонстрира пред външния свят постигнатото в областта на земеделието, занаятите, индустрията и учебно-художественото дело. С възрожденски патос, стопанска инициатива и патриотичен порив, участниците доказват, че новоосвободена България започва да се мери с Европа.
15 август 1892г. Успение Богородично. Пловдив е готов за големия празник-откриване на изложението. Тук са князът, министрите, църковния клир, чужди консули и представители на фирми, военни музики и 25 000 войници за тържествения парад. Официални депутации от цялата страна.Тук са и батачани. За първи път в новата ни история, в български град се организира такова грандиозно събитие . 
Участието на батачани в Първото българско земеделско-промишлено изложение е пример за онова, което може да се очаква от истинското трудолюбие и стопанската инициативност. Само след 16 години населението, чието родно село е сринато и изпепелено до основи през Априлската епопея, намира сили и самочувствие да подкрепи идеята и вземе участие в това крупно събитие. 
Батачани се представят в Пловдивското изложение с 44 експоната, подредени в Татар-Пазарджишкия окръжен павилион. Експонатите са описани в Общия каталог на изложението. 
Всеки, който познава, дори и бегло , бита и поминъка на селището, веднага ще забележи, че на изложението батачани представят това, което знаят и правят най-добре от векове. Изделия от дърводобива и дървообработването , сечива- основен поминък от векове. Лен , защото в Батак „лена облича къщата”. Бродирани кърпи и народно облекло- защото обработката на лена и вълната от овцете е основно занимание на батачанката през есента и зимата. С голямо майсторство баташките жени изработват вълнени и ленени тъкани: плат за дрехи, платна, черги, халища, кърпи и др. 
Баташката гора е обитавана от многоброен и разновиден дивеч. Това дава възможност на батачани да развиват лова, а природните дадености – пчеларството. За това на изложението са представени: еленови рога, мечешка кожа , пчелен мед, разни восъчни свещи, а от красивата планина батачани представят планински кварцови кристали.
Участието на батачани в Първото българско изложение получава заслужена оценка - 5 бронзови медала, 2 похвални отзива, а Драган В. Манчов е отличен със сребърен медал в Групата за печатарство, литография и подвързия и с Почетен диплом в групата за учебно дело.
Примери като този в българската история,сигурни сме ,че има много, и всички те в подкрепа на твърдението, че кризите в живота ни преминават, кризите се преодоляват, стига кризата да не е духовна. 
Знаете ли, че...
Знаете ли, че...

Втората половина на октомври 1876г. виконтеса лейди Емили Странгфорд, английска общественичка, пътешественичка и филантроп, пристига в Батак. Цялото село е опожарено. Край изгорените къщи все още има непогребани трупове. Въздухът е отровен от тежката миризма. Оцелелите, предимно жени и деца, се движат като призраци в тази открита гробница за мъртви и живи хора. Липсва храна, облекло. Наближава зимата. Почти всички са болни от тиф и много умират. 
Веднага след пристигането си в Батак лейди Странгфорд започва да раздава храна, дрехи, медикаменти. Организира безплатна обществена кухня. Направени са малки колиби за временен подслон, но епидемията от тиф не стихва. Тя преценява, че е необходима болница, обслужвана от лекари и медицински сестри. За тази цел осигурява необходимите средства и за кратко време болницата е изградена по английски образец.
Дълго време тази болница е единствената обществена сграда в Батак. Ползва се и за болница, и за община, и за училище и за църква.
Знаете ли, че...
Знаете ли, че .....
И днес батачани „берат” /добиват/ дърва за огрев и дървен материал само на „кретя”-времето на втората четвърт на ЛУНАТА. Това утвърдено правило и тънкост в дърводобива се предава от поколение на поколение столетия наред. Най-важното за добив на добър материал е „ доброто време за сеч”. На кретя се добива хубав и чист материал, който съхне бързо, защото дървесните сокове забавят своето движение и остават ниско при корена на дървото. Такъв материал не се напада от вредители. Подходящ е както за изграждането на къщите, така и за различни мебели и всякакви изделия от дърво. Вековния опит на батачани сочи като най-добра Петровденската кретя-около Петров ден. Тогава е най-доброто време „за бране”на дърва за огрев, защото бързо съхнат.
Знаете ли, че...
Знаете ли, че...

Техниката „интарзия” представлява съчетаване на различни цветове дървесен фурнир. След стилизация на желания модел, всеки един детайл се очертава върху избрания фурнир, изрязва се и се залепва със специални за целта лепенки и така – до пълно завършване на картината. 
С лепило за дърво парченцата се залепват върху шперплат, за препоръчване е и обработката с преса. Следва шлайфане с финна шкурка и лакиране. Звучи много лесно, но всъщност е изключително трудно да се напаснат всички парченца и да се получи нещо красиво. 
Инструменти? Остър нож и точна ръка, дъска, върху която да се реже, молив, фина шкурка. 
Най-важното е огромно търпение и точна ръка.
Щом имаш желание - започни от нещо малко и просто и с времето усложнявай картината. 
Успех!
Знаете ли, че...



Знаете ли, че...


Иван Тодоров Ганев (1872 – 1911) e прототипа на момчето от Вазовото стихотворение „Възпоминания от Батак”.
Той оцелява по време на Априлската епопея през 1876 г.
Едва четиригодишен попада в Пловдив. През 1881 г. се запознава с народния поет Иван Вазов. Трогнат от разказа и злочестата му съдба, Вазов се грижи години наред за момчето.
Помага му да завърши гимназия и военно училище в София.
Иван Ганев служи като офицер във военните гарнизони в Асеновград, Пловдив и Бургас.През 1911 г., след маневри в района на Костенец, заболява. Умира в Пловдив на 39 години с чин капитан.
Знаете ли, че...
Знаете ли, че...



Знаете ли че...


В Батак съществува уникална традиция: ежегодно, порасналите момчета и момичета на града, навършващи 50 години се събират от всички краища на България и подаряват дар на своите съграждани и на родния град.

Фотография: С. Драгомирова
Знаете ли, че...
Знаете ли, че...


През XVIII и особено през XIX век в Баташката планина 
работят десетки чаркове (дъскорезници, задвижвани от буйните планински води). И ако в началото на XIX век броят им е 69, то през 1875 г., една година преди Априлското въстание-те са вече 200. 
По това време, около 90 % от мъжкото население в Батак, се занимава главно с дърводобив и дървообработване. Батачани се славят със своя задружен труд и със стара опитност в обработката на дърво. Занаятът им е почитан, а произведените от тях дъски имат пазар по цялото течение на река Марица, та чак до Смирна.
Знаете ли, че...






Знаете ли, че...

Гнездовата колония на щъркели в Батак е многобройна и се намира на една от най-високите надморски височини в България.
Знаете ли, че...
Знаете ли, че...

Сирните заговезни са известни още като "Прошна неделя" или "Прошни заговельки". Това е така, тъй като през този ден младите искат прошка с целуване на ръка от своите възрастни родители, родственици и кумове. През деня се яде баница със сирене и яйца. Вечерта се връзва парче халва на конец и се разклаща. Насядали около конеца, с ръце отзад на гърба, децата се стремят с уста да захапят халвата, т.н. обичай "хамкане". След това в пръстен гювеч или в леген с вода и трици се пускат пари и децата се стремят да ги извадят с уста. Вечерта се палят обредни огньове "процепи" от дървени дъски и слама, подредени в куполовидна форма. С въглени всички чернят лицата си и играят около огъня.

Инфо: "История на Батак", стр.257
Снимки: Сирни заговезни в Батак в миналото и днес.
Процепи. Прошки. Обичай- "Хамкане"
Знаете ли, че...
Знаете ли, че...
Знаете ли, че...

На паметната стена в музея са изписани имената на около една трета от всички загинали в Априлското въстание батачани през 1876г. Ако се вгледате внимателно, ще прочетете имена на бебета на възраст няколко месеца, деца, 100- годишни старци... Някои фамилии са напълно заличени, а всяко семейство и до днес помни свои близки, убити при потушаването на въстанието.
Знаете ли, че...
Знаете ли, че...
Възникналото след несправедливите решения на Берлинския конгрес движение за национално освобождение и обединение на българите, през 1885 г. има своя звезден миг. Организирани от дейците на Българския таен централен революционен комитет, на 6 септември 1885 г. източнорумелийските дружини, водени от български офицери заедно с въоръжените чети на въстаналия народ арестуват членовете на областното управление в Пловдив. Съставено е Временно правителство и е провъзгласено Съединението на Северна и Южна България. На 8 септември княз Александър І с манифест официално приема Съединението. Този исторически акт е първата успешна стъпка по пътя към националното единение на българския народ и неговите земи.
Посрещнато враждебно от съседните държави, Съединението е блестящо защитено на бойното поле в Сръбско-българската война (2 ноември - 7 декември 1885 г.).
Знаете ли, че...
Знаете ли, че...
Батачани казват, че "Ленът облича къщата!" 

В своето описание на Татарпазарджишката кааза Стефан Захариев посочва, че ленарството е един от поминъците на батачани. Това е свързано с развитието на абаджийския занаят през Възраждането. За ушиването на вълнените дрехи абаджиите използват големи количества ленени конци. Батак и селищата от Чепинското корито изнасят на пазара както готови конци, така и готов за предене лен.

Балинова къща, етнографска експозиция на Исторически музей- Батак
В момента разглеждате олекотената мобилна версия на уебсайта. Към пълната версия.
Уебсайт в Alle.bg