Експонат на месеца

Експозициите на ИМ-Батак са разположени в три обекта- Исторически музей, Балинова къща и галерия Шарова къща. Те предлагат богат снимков и документален материал, както и различни артефакти от Древността, Средновековието, епохата на Възраждането, Априлското въстание от 1876 г., новата и най-нова история на региона. Експозициите на ИМ-Батак разказват още за традиционната народна култура-бит, поминък, празници, обичаи и обреди на батачани от края на ХІХ и първата половина на ХХ век.
ИМ-Батак инициира модул „Експонат на месеца”, с желанието да даде възможност на своите почитатели да подредят сами парчетата на своеобразният пъзел, наречен „история на човешкото развитие” . Чрез тази инициатива всеки месец по един експонат ще разказва своята специална и уникална история на посетителите. Целта на това начинание е да съхрани нашата история и нас като народ!





"/>
Експонат на месец февруари 2016 г.
Учебник "Бащин език" на Драган Манчов

Драган Василев Манчов е роден в Батак през 1832г.. С народополезната си дейност той записва името си в златните страници на нашата културна история като книгоиздател, активен деец за независима българска църква и национално освобождение ,просветител.Една колоритна личност, оставила трайни следи в обществения и културен живот на България.
„Бащин език” е учебник съставен и отпечатан от Драган Василев Манчов през 1874г. година. Чрез него той се опитва да освободи децата от „безсмислено и тягостно учение” и да им помогне да успяват да четат и пишат свободно.Към съвременните изисквания за „леснини” в учението Манчов прибавя нуждата от илюстрации, които да привличат погледа и разума на децата.Буквара е написан на достъпен език и става забавно четиво не само за малки, но и за големи. И забележете – този учебник има 40 издания,цели четири десетилетия, от него се учат българските деца. Към учебника е отпечатана и Книга за учителите със „ съвети на родители и наставници как да предават български език по книгата „Бащин език”.
"/>



Експонат на месец март 2016 г.
Дървена „Баба” (детска кошара) от 1912г.

Богатството на гори и големи водни ресурси, макар през землището на Батак да не преминават големи реки, определят характера на стопанския живот през вековете. В съответствие с природо-географските и климатични особености на района сред основните поминъци на батачани и преди и след Освобождението се нареждат дърводобива и дървообработването, кираджийството, ханджийството, производството на лен. Наред с биченето на дъски по дъскорезниците в Батак се дялат много греди, изработват се за продан дървени сандъци и крини. Изобилието на дърво като суровина дават отлични възможности за развитието на занаятите, свързани с обработката на дърво. В свободните от напрегнатата горска работа месеци много батачани се занимават с дърводелство. Често изработват за себе си и своето домакинство предмети и съдове като: трикраки столчета, копани за къпане на децата, нощви, кръгове за месене на хляб и точене на баници, софри за хранене и пр.. Майсторите ползват материал от бук, дъб, леска, хвойна.
Уникално тяхно изделие е „дървената баба”, т. е. това е дървена кошара, в която се поставят 6-7 месечните бебета. Така майката се занимава с домакинската работа, а детето е спокойно в близост до нея. Тази така наречена „дървена баба” батачани използват в бита си до 70-те години на ХХ век.
"/>
Експонат на месец Април 2016 г.
Картина „Жътва в Батак”,1940 г.
художник Борис Шаров

Борис Шаров е родом от гр.Батак. Той е от онези художници, които работят изцяло отдадени на своето поприще без излишен шум около личността си. Дори и на преклонна възраст той не изоставя четката и остава верен на жанра в който е най-силен, а именно портрета.
Неговото творчество отразява стилистиката на времето, което в края на 20-те и 30-те години на ХХ век е изпълнено с вътрешна емоция.По това време художникът се обръща към камерния портрет като гради формите с пестелив монохромен колорит и със свободна, лека, бърза маска. През 40-те години на миналия век Шаров достига завършеност на композицията. Тогава особено успешно работи с езика на формите. В портретите му от 70-те години личи преминаването към късното му творчество. 
Социалната среда и естетиката на времето оказват въздействие върху интерпретацията на образите, те са потърсени в тяхното социално и обществено измерение.
Характерна особеност на творчеството на Борис Шаров е колоритът. През годините той претърпява различни трансформации: от изисканата полихромия през 30-те години на ХХв., през мажорните акценти от 40-те години до доминиращи разнообразни нюанси на лилавото в късната му живопис от 70-те и 80-те години на ХХ век. 
Една от неговите уникални творби направена 1940г. е картината му „Жътва в Батак”.Техниката, която художникът използва е рисуване с маслени бои върху шперплат. Картината е с размери 111 см./ 96,5 см..Чрез тази картина Борис Шаров ни показва Баташкото поле по време на жътва изпълнено с мъже и жени. Някои от тях жънат , а други пренасят снопи с жито.
"/>
Експонат на месец Май 2016г.

ПУШКА - КРЕМЪКЛИЯ , ХІХ век 

ЛИЧНО ОРЪЖИЕ НА АНГЕЛ ТРЕНДАФИЛОВ КЕРЕЛОВ (1840г.–1928г.) ОТ БАТАК. СЪЗАКЛЯТНИК И ДЕЕН ЧЛЕН НА РЕВОЛЮЦИОННИЯ СЪВЕТ, ПЕТСТОТНИК В АПРИЛСКОТО ВЪСТАНИЕ ПРЕЗ 1876 г. В БАТАК.
ЕДИН ОТ ГЛАВНИТЕ СВИДЕТЕЛИ ПРЕД ЕВРОПЕЙСКИТЕ ДИПЛОМАТИ, РАЗСЛЕДВАЩИ ПОГРОМИТЕ В СЕЛИЩАТА ОТ ІV-ТИ РЕВОЛЮЦИОНЕН ОКРЪГ В ПЛОВДИВ. ПОБОРНИК И ОПЪЛЧЕНЕЦ .
ЗА УЧАСТИЕ ВЪВ ВЪСТАНИЕТО В БАТАК И ОПЪЛЧЕНСКОТО ДВИЖЕНИЕ, АНГЕЛ КЕРЕЛОВ Е НАГРАДЕН С ЮБИЛЕЕН МЕДАЛ „25-ГОДИНИ АПРИЛСКО ВЪСТАНИЕ”, УЧРЕДЕН 1901г.;
ПО НЕГОВА ВОЛЯ, СЛЕД СМЪРТТА СИ ПРЕЗ 1928г. Е ПОГРЕБАН В ДВОРА НА ЦЪРКВАТА „СВЕТА НЕДЕЛЯ”-СВЕТИНЯТА БЪЛГАРСКА
"/>
Ескпонат на месец юни 2016 г.
Каракачанска носия

В миналото из обширните планински пасища край Батак наред със стадата на батачани пасат и многобройните стада на пастири- номади-власи, каракачани. 
Каракачаните идват в Баташката планина още преди Освобождението, а след него броят им се увеличава .Тогава пастирите юруци престават да идват със стадата си в земите останали в границите на България.Те продават правото на ползване на рентните пасища , така наречените яйлаци на българи.
Пасищата и правото на водопой се наемат от каракачанските „кехаи”-заможни собственици на голям брой овце.Кехаите вземат на работа семейства с по-малки стада и така образуват пастирски задруги с по няколко хиляди овце и стотици коне.През лятото стадата пасет в планината.
През есента покъщнината се натоварва на конете и стадата потеглят към Беломорието, а по-късно към Ямболско,Бургаско и други краища с по-топла зима.
Каракачанските стада пасат в местностите Беглика, Карачумак, Търновица,Крива река,Мирчовица и др.Семействата се подслоняват в летни жилища (колиби).
Каракачаните идват в Баташката планина до 1958 г.
Във фонда на Исторически музей-Батак е запазена женска каракачанска носия.
Тя се състои от: катасарм -къса памучна риза от раиран плат с къси ръкави и висока права яка; камсо- дълга памучна бяла риза с богато украсени с бродерия ръкави, вълнена черна фуста; зонари- пояс изработен от черен гайтан; подгя-престилка изработена от черен вълнен гайтан с форма на пресечен конус; джамадани от домашен вълнен черен шаяк без ръкави; калци- изплетени от домашна вълнена прежда в бял и черен цвят целите на шарки,без стъпала,с връзки; ръкави; патунис –къси вълнени чорапи целите изплетени на пъстри шарки; бона-черен вълнен шал с дълги ресни ; елеки- изработен от черен домашен шаяк,без ръкави, с джобове и без копчета; мандили –памучна забрадка в червен цвят на ситни бели шарки.

"/>
Експонат на месец юли 2016 г.
Пелькя

Човешкото общество следва руслото на своето развитие чрез взаимодействието си с природната среда.Неразделна част от тази среда е гората.Със своите природни продукти тя удовлетворява редица човешки потребности.
Поглеждайки през времето и до днес, необходимостта от дървесина и други горски продукти не секва.
Основната дейност, произтичаща и продиктувана от нуждата от горски продукти, е дърводобивът или така наречената дърводобивна дейност, която обхваща сечта и първичната обработка на дървесината, което включва повалянето, кастренето, разтрупявянето на стъблата, беленето и извозването на дървените материали до различните видове складове.
Тази дейност се превръща и в основен поминък на населението в Батак и Баташко, който е запазен като такъв и до днес.
Единият от инструментите участващ в процеса на дърводобива е пелькята. Тя се състой от метална част и дървена дръжка. Металната част представлява двустранно острие, едната страна е предназначена за белене на кората, а другата за поваляне и сечене.


"/>
Експонат на месец август 2016г.
Требник( молитвеник),средата на ХІХ в.

Требникът е старопечатна богослужебна книга написана с печатарско черно и червено мастило, изд. 1866г. Принадлежал на свещеник Нейчо Паунов от Батак. Участник в Априлското въстание 1876г. , осветил знамето на въстаниците. Загинал мъченически, съсечен пред входа на училището, което се намирало на големия мегдан срещу черквата „Св. Неделя”, на левия бряг на Стара река.
В голямото баташко школо, той и даскал Димитър Тонджоров, първи посрещат мъченически смъртта …а после: „И девойки двеста стават на въглен”… 
На вътрешната страна на първата корица на книгата има приписка от 1868г., в която свещеника отбелязва, че дарява книгата на сина си Тодор поп Нейчов, член на Революционния съвет, участник в Априлското въстание. След Освобождението 1878 г. Тодор поп Нейчов е свещеник, по- късно бележита обществена личност и кмет на Батак.

"/>
Експонат на месец Септември 2016г.

ИМБ-к-03-инв.№ 2769-Кандило, бронз- VІ век

Кандилото е шестостенно, призматично, с три крачета – лъвски лапи.
Открито е през есента на 1995г. при изкоп за изолация на влагата на параклиса „Св. Димитър Солунски “, който е разположен на 4км. източно от Батак.
На мястото е съществувал раннохристиянски храм, датиран в VІ век. Сградата на параклиса е построена върху рушевините на стария храм през 1923г. от батачаните Димитър Мерджанов, Андрея Тошков и Васил Фикиин.
"/>
Експонат на месец октомври 2016г.

ИМБ-к-03-инв.№3129 ИКОНА „СВ. МОДЕСТ”, ХІХ в.

Дървена икона, обгоряла, спасена от пожара, запален в църквата „Света Неделя”- последна крепост на въстаналото население в Батак през Априлското въстание 1876 година
"/>
Честит 1 ноември-Ден на народните будители!!!

Експонат на месец ноември 2016 г.

Часовник- джобен на Драган В. Манчов, 
края на ХIХ в.

Тип на механизма: „Серкисьов”. Стандартен със сребърни капаци.Кръгъл бял циферблат, с две стрелки и секундарник; с класически арабски цифри ( букви от арабската азбука с цифрова стойност).
Върху циферблата- флорални орнаменти и надпис на арабица- за момента неразчетен.
На вътрешната страна на задния капак –гравиран надпис:„ A mon ami D.V.Manchov en souvenir de A.S.Bogoridi (следва неразчетен текст на арабица) Gouverneur general de la Roumalie de l`est Plovdiv 1879” 
На вътрешния заден капак-вторичен надпис: „Подарявам на фондация „Лейди Странгфорд”1992г. Д-р Н.Б.Костадинов”
Драган Василев Манчов е роден в Батак през 1832г. Бележит възрожденец, книгоиздател и книгоразпространител. С дейността си записва името си в златните страници на българското Възраждане. Оставя трайна диря в културния и обществен живот на гр. Пловдив.
Александър Стефанов Богориди е османски държавник от български произход. След Руско-турската война (1877–1878) и последвалия я Берлински договор, с протекцията на руския император Александър II и съгласието на Великите сили, Александър Богориди е назначен за главен управител на Източна Румелия на 13март 1879г. 
През 1992г. д-р Николай Костадинов /пряк наследник на Маночов/ основава Фондация „Лейди Странгфорд”, със седалище гр. София
ИМ-Батак откупува часовника през 2009г. Днес часовникът на този бележит възрожденец, който заслужено почитаме като народен будител е реликва, до която всеки може да се докосне ,посещавайки експозицията на ИМ-Батак.
"/>
Експонат на месец декември 2016 г. 
Женски народен костюм от Батак 

Женският костюм в Батак спада към сукманената носия. Той се състои от риза, сукман, пояс, престилка, пафти, чорапи и кърпа за глава. 
Ризата е направена от домашно тъкано ленено или памучно платно. Тя е с туникообразна кройка, а по ръкавите и полите е украсена с бяла дантела. Характерна е и бялата дантелена якичка, украсена с мъниста.
Сукманът е от черно "диметно". По полите, краищата на ръкавите и около пазвата е обточен с черен, червен, жълт или зелен гайтан. От началото на XX век празничните сукмани на момите се украсяват със сърмени кенета.
Женският пояс е по тесен от мъжкия, светлочервен, с втъкани бели нишки. 
Най- голямото цветно петно в баташкия женски костюм е престилката. Тя е вълнена, червена или зелена , с втъкани бели нишки. Двата и плата се съединяват с "бугасия"- цветна памучна дантела.
Чорапите са изплетени от вълнена прежда в зелен, червен, черен или бял цвят.Украсени са с цветни орнаменти.
На главата си батачанката връзва кърпа, която "се поставя с прегъвката по диагонал над челото и с краища, свързани на тила".
Пафтите се поставят на избродирани с цветни конци колани. Много разпространени са и "синчените колани". Сърмените колани са с декорация от пайети и орнаменти, избродирани със сърмена тел.
Най-често се срещат пафти, изковани от сребърна сплав. Те са кръгли или с форма на палмов лист. Запазени са и пафти, украсени с филигран и с инкрустация от седеф.
"/>
Експонат на месец януари 2017 г.

Дървен чекрък, 1910 година

Богатството на гори в землището на Батак и изобилието на дърво като суровина дават отлични възможности за развитието на занаятите, свързани с обработката на дърво. В свободните от напрегнатата горска работа месеци много батачани се занимават с дърводелство. Често изработват за себе си и своето домакинство предмети и съдове като: трикраки столчета, копани за къпане на децата, нощви, кръгове за месене на хляб и точене на баници, софри за хранене и пр.. Майсторите ползват материал от бук, дъб, леска, хвойна.
Едно от тези уникални произведения е чекръкът. 
Чекръкът в експозицията на ИМ- Батак е дървен ръчно изработен на струг от баташкия майстор Тодор Трендафилов Пелев през 1910 г. Той изработва още около 50 такива чекръка до 1912 година, когато взема участие в Балканската война и загива на Булаир.
Чекръкът представлява ръчно предачно колело и е предназначен за предене и усукване на прежда от естествени или изкуствени влакна. Той заменя ръчните хурка и вретено.

"/>
ЕКСПОНАТ НА МЕСЕЦ ФЕВРУАРИ 2017г.
Стаен часовник изработен от Георги Цурев- тюфекчията 

Проучването на занаятите в Батак ни отвежда при много наши самоуки, талантливи майстори със златни ръце. Такъв самобитен майстор в Батак е Георги Цурев, запомнен като Тюфекчията . По сведение на стари хора по време на Априлското въстание 1876г той е на около 50-55 години, в разцвета на своите сили. Според разкази на племенниците на майстора – Г.Радулов, Д.Цурев и А.Цурев, Тюфекчията е наричан в Батак „вторият уста Кольо Фичето” и „разумява не само от тюфекчийство (пушкарство), но и от сахатчийство (часовникарство), коюмджийство (златарство), дюкменджийство (леарство), налбантство и кузнарство (железарство).”
На тези думи може да се вярва напълно. Доказва ги сътворения от Цурев уникален часовник. По вид той е домашен (стаен), изработен е между 1841-1843г.. Представлява изключителен интерес като единствен известен механичен часовник от средата на ХІХ век, изработен от българин за използване в домашни условия. Часовникът е пригоден за поставяне върху маса или стойка, позволяваща стабилно закрепване и нивелиране на неподвижните детайли. При това е необходимо достатъчно вертикално пространство за спускане на тежестите-топузи и за безпрепятствено движение на махалото. 
Циферблатът е направен от месинг и е „нарязан” с класически арабски цифри (букви от арабската азбука с цифрова стойност) Часовникът е с една стрелка , която незабележимо пълзи по диска с часови обозначения и на всеки 60 минути известява със звън новия час от денонощието. Камбаната майсторът излива саморъчно от месинг и сребро. Трябва да се отбележи, че „сахатникът” е уникален по своята конструкция и е изработен ръчно - по чисто ковашки метод. Схемата на часовника с една стрелка показва силно влияние на кулните часовници, особено върху техническите решения на отделните му възли. При изработката му Г.Цурев е реализирал и редица свои находчиви самобитни хрумвания.
Първоначално часовникът стои в дома на Тюфекчията. Предполага се, че по-късно е пренесен в обществена сграда- читалище, училище или другаде. Механизмът работи до към 1880г. и поради физическо износване спира и е изоставен. Съхраняват го за спомен от Тюфекчията неговите родственици. През 1961г. те го даряват на новия тогава музей в Батак. При постъпването си във фонда часовника е в доста тежко състояния. Реставриран е по инициатива на музея през 1979/80г. от механика-часовникар Георги Везиров и от тогава е в експозицията на ИМ-Батак – да радва и удивява и да напомня, че то, времето, върви и никого не чака, че светът не започва от днес и от нас.
Към обособената в музея колекция „Часовници” се отнася и набора часовникарски инструменти на майстор Георги Цурев , включващ 46 инструмента стругове и части за тях, часовникарски пили, машина за пробиване на дупки в оси от бронз, часовникарски замби , златарски пили, менгемета, щипка за припилване, наковалня йорс, пергел, отверки, пенсети, златарски калеми, метчици, стругарски калеми (нож), звънец от бронз и др.
"/>
Експонат на месец март 2017 г.

Портрет на дядо Георги Джурков,1951 г.
художник Борис Шаров

Борис Шаров е роден в гр.Батак-1912 г.. Той е от онези художници, които работят изцяло отдадени на своето поприще без излишен шум около личността си. Дори и на преклонна възраст той не изоставя четката и остава верен на жанра,в който е най-силен, а именно портрета. Шаров създава неповторими и обаятелни образи. Като пластика и форми те отразяват стилистиката на времето, което в края на 20-те и 30-те години на ХХ век е изпълнено с вътрешна емоция. По това време художникът се обръща към камерния портрет като гради формите с пестелив монохромен колорит и със свободна, лека, бърза маска. През 40-те години на миналия век Шаров достига завършеност на композицията. Тогава особено успешно работи с езика на формите. В портретите му от 70-те години личи преминаването към късното му творчество. 
Социалната среда и естетиката на времето оказват въздействие върху интерпретацията на образите, те са потърсени в тяхното социално и обществено измерение.
Характерна особеност на творчеството на Борис Шаров е колоритът. През годините той претърпява различни трансформации: от изисканата полихромия през 30-те години на ХХв., през мажорните акценти от 40-те години до доминиращи разнообразни нюанси на лилавото в късната му живопис от 70-те и 80-те години на ХХ век. 
Доказателство за неговото майсторство е портретът на дядо Георги Джурков от 1951г.Този портрет художникът рисува по негова снимка. 
Дядо Георги Джурков достига до най- дълбока старост. Той умира през 1908 г. на 120 години. На снимката/ портрета e изобразен с кюрк (дълго зимно палто подплатено с кожи), кондури, гугла ( калпак) , дълга бяла брада и мустаци. В едната ръка държи тояга , а в другата броеница.
"/>
Експонат на месец АПРИЛ 2017
Библия, Цариград, 1871 
Старопечатна, богослужебна книга с твърди корици и щампирана кожа. Пълен обем страници -1054. Първото пълно издание на библията на съвременен български език е направено от колектив, ръководен от Петко Славейков.
Дарена през 2008г. на Исторически музей- Батак от госпожа Румяна Димитрова Колева от град Разград.
"/>
Експонат на месец МАЙ 2017г.

Знаме на Баташкото поборник - опълченско дружество, 1906г. 

Реликва, която ни разказва за батачани, в онзи не по- малко драматичен следосвобожденски период, когато те трябва да намерят не само физически, но и духовни и морални сили за да продължат напред след злощастните събития от Април 1876г.
В края на ХІХ в. в България се заражда обществено движение за опазване на българските светини от революционното ни минало и Руско-турската война. През 1899 г., е създаден Комитет „Цар Освободител Александър ІІ”, който създава над 500 свои клона из цялата страна. Клонът в Батак е наречен Комитет „4-ти май”. 
През 1901 г. Централният комитет в София разпространява специално възвание: „Освен паметника на Царя-Освободителя българският народ е длъжен да въздигне в чест на загиналите си борци музей на българското възраждане и освобождение. Народ, който не помни и не цени своите неустрашими борци, бива забравен и от Бога и от света.” В началото на 1906 г. живите поборници и опълченци в Батак, по примера на „поборнико-опълченските дружества из цяла България”, учредяват Баташкото поборник-опълченско дружество ( БПОД). 
Изминали са 30 години от Априлската епопея 1876 г. Бавно и мъчително селището се въздига за нов живот. Това, което и днес впечатлява изследователите е фактът, че преди да възстановят домовете си, батачани възстановяват в 1882 г. изгореното училище – още по-голямо и по хубаво и в 1881 г. начеват изграждането на нов богослужебен храм „Успение Богородично”, който е дело на архитекта Йосиф Шнитер. А старата, историческата църква, както скоро започват да я назовават, още в 1880 г. батачани запазват за паметник на хилядите загинали свои родственици през Априлското въстание 1876 г..През 1897 г. в Батак е учредено и читалище „4-ти май”, чийто най-дейни дейци са из редиците на поборниците.
В 1906 г. застарелите вече поборници в Батак се сдружават, мотивирани от една цел - достойна памет за тези, чийто възрожденски идеал е свободата на отечеството. Памет за загиналите и достоен живот за живите. За постигането на тази цел Баташкото поборник-опълченско дружество „предприема” издаването на патриотичния вестник „Родолюбец”.Той се разпространява в цялата страна, дори в чужбина.
Периода 1906-1910г. е времето, в което дружеството укрепва организационно. Осветено е дружественото знаме. Издадено е и Паметно табло с ликовете на поборниците от Батак. Води се широка пропаганда за набирането на средства за изграждане на „художествен паметник” на загиналите в Априлската епопея 1876-а и не само в Батак, а и на други места в България, свързани с Априлското въстание 1876г. и Руско-турската война 1877-1878г. Узрява идеята за учредяване на Благотворителен фонд „Паметник Батак”. 
Дейността на Баташкото поборник–опълченско дружество и издавания от него вестник „Родолюбец” през 1906 г. имат своята безспорна заслуга, както за съхранението на родовата памет в Батак, така и за превръщането му в паметно място за нацията.
Това знаме стария воевода, поборник и опълченец Георги Мяхов –Брадата, развява над главите на 260 доброволци от своята доброволческата дружина, в помощ на българската армия в действията й на ”западния операционен театър” през Балканската война 1912-1913г.

"/>

Експонат на месец юни 2017 г.
"Български буквар” на Георги Бусилин,1844 г., Москва

През 1844 г. в Москва излиза от печат „Български буквар” на Георги Попилиев Янков, известен с псевдонима Георги Бусилин.
Той е роден през 1823 г. в село Батак. Израства и е възпитан в будно и родолюбиво семейство. Получава солидно за времето си образование в Батак, Пловдив, на остров Андрос, в Атина и Москва. През този период заедно с другите науки , овладява много добре не само матерния си език, но и старобългарски, старогръцки , турски, руски и други езици, което личи от буквара и другите писмени документи, достигнали до нас. Преминайки през килийното училище, в което вероятно негов учител е баща му поп Илия и изпитвайки на собствен гръб недъзите на една остаряла образователна система, Бусилин стига до идеята да напише учебник , който да отговаря на новите изисквания към училището и учителите. 
Букварът е отпечатан в 3500 екземпляра от московският търговец Ангели Николаевича Ходжого, родом от гр. Русе. Съгласно волята на дарителя е изпратен „в дар учащимся юношам” в различни градове и села от Русе до Солун и Охрид.
Съдържанието му е твърде богато и интересно. То се състои от: предисловие към учителите, букварна част, кратки наставления, молитви и десетте божи заповеди, нравоучителни басни, повести, български народни песни, послесловие към децата, числа, таблица за умножение от две до десет, дроби и обявление как да се раздаде на училищата.

Експонат на месец юли 2017 г.

Посрещане на руските войски в Батак,1878 г.,
художник Сашо Рачев

Сашо Рачев (1927-2007) е художник и живописец. Неговото изкуство се движи в две паралелни посоки - историческата картина и пейзажа. Докато пейзажите му са леки, съвременни и художествено овладени, историческите му платна се люшкат между романтизма и барока и правят впечатление с изненадващи композиционни решения и динамични акценти. Произведенията му тепърва се преоткриват от изкуствоведите и критиците. Светът в неговите платна е интригуващ и неочакван, плод на интелектуалната хармония между реалност и авторска фантазия. 
Сашо Рачев е роден на 17.09.1927 в Плевен. През 1958г. завършва Живопис във ВИИИ “Николай Павлович” /НХА/ в София при проф. Илия Петров и Скулптура (1964) при Г.Коцев. Работи предимно в областта на историческата живопис.
Картините на Сашо Рачев се намират в Националния исторически музей, Националния литературен музей, Музея за история на София, Историческия музей в Плевен, Историческия музей в Панагюрище, Историческия музей в Батак, Градските художествени галерии в Плевен, Сливен, Пазарджик, Бургас, Велико Търново, Кюстендил.
Една от няколкото картини намиращи се в ИМ-Батак е „Посрещане на руските войски в Батак,1878 г.”-маслени бои, платно. Показва как оцелелите батачани посрещат руските освободители, а на заден план се виждат църквата и опожареното училище.

"/>
В момента разглеждате олекотената мобилна версия на сайта. Към пълната версия.
Уебсайт в alle.bg