ЕКСПОНАТ НА МЕСЕЦА
Експозициите на ИМ-Батак са разположени в три обекта- Исторически музей, Балинова къща и галерия Шарова къща. Те предлагат богат снимков и документален материал, както и различни артефакти от Древността, Средновековието, епохата на Възраждането, Априлското въстание от 1876 г., новата и най-нова история на региона. Експозициите на ИМ-Батак разказват още за традиционната народна култура-бит, поминък, празници, обичаи и обреди на батачани от края на ХІХ и първата половина на ХХ век.
ИМ-Батак инициира модул „Експонат на месеца”, с желанието да даде възможност на своите почитатели да подредят сами парчетата на своеобразният пъзел, наречен „история на човешкото развитие” . Чрез тази инициатива всеки месец по един експонат ще разказва своята специална и уникална история на посетителите. Целта на това начинание е да съхрани нашата история и нас като народ!





ЕКСПОНАТ НА МЕСЕЦ НОЕМВРИ 2019 Г.
ПЛОЧА ЗА ПИСАНЕ

Използвана е от учениците в началното училище в края на XIX и началото на XX век.
Черна, с дървена рамка, от едната страна разчертана на тесни и широки редове, а от другата страна разграфена на квадратчета. Върху рамката на дъската има текст написан от притежателя на плочата. Съхранявана в дома на Стоян Николов Горанов и използвана от него като ученик в периода 1903-1906 г. Дарена на Исторически музей- Батак от Стоян Николов Горанов.
Експонат на месеца
ЕКСПОНАТ ЗА МЕСЕЦ ОКТОМВРИ 2019 Г. 
Черешово топче /макет/

По време на Априлското въстание, 1876 г. оръжейният въпрос заема централно място както в Батак, така и в останалите селища.
В подготовката на въстанието батачани обръщат внимание на няколко негови страни. Освен наличното оръжие, което привеждат в бойна готовност и допълнително закупеното, те наблягат усърдно и на изработване на оръжие в местните работилници.
В Батак майсторите Ангел Пейчинов, Георги Цурев, Петър Ковача и Димитър Фикиин изработват два дървени топа. Те са изпробвани в местността „Кънева борика” още преди избухването на Априлското въстание.
Експонат на месец октомври е макет на черешово топче- изработено от дърво. Колелата са от бук, обшити с железни шини, а дулото и поставката са от чам. Дулото е обшито с 11 железни обръча и желязна тръба. С ръкохватка. Това топче е изработено през 1957 г. от Васил Д. Фикиин, син на майстора топчия Димитър Фикиин и е дарено на музея.
Експонат на месеца
ЕКСПОНАТ ЗА МЕСЕЦ СЕПТЕМВРИ 2019 Г.

Читанка за трето отделение, 1905 г.

Читанка за трето отделение. Принадлежи на Трендафил Анг. Стойчев. 
Издава се във Велико Търново през 1905 г.
Експонат на месеца
ЕКСПОНАТ НА МЕСЕЦ АВГУСТ 2109 Г.

Макет на училище "Св. Кирил и Методий"

Сградата на първоначално училище „Св. Св. Кирил и Методий” в Батак е построена през 80-те години на ХІХ век върху основите на изгорялото през 1876 г. училище. Двуетажно, с 12 стаи, от които 11 са класни стаи и една учителска. В края на ХІХ век и началото на ХХ век в училището се учат около 300 деца, обучавани от 6 учители и една учителка. На първия етаж има театрален салон със сцена, на която се представят театрални представления, вечеринки, утра, училищни празници.
По време на Априлското въстание в Батак- 1876 г. училището изгаря заедно с укрилите се вътре 200 жени и деца. Пред входа му загива съсечен и учителят Димитър Тонджоров.
След погрома от Април 1876 г., преди да изградят отново домовете си, батачани възстановяват в 1880 г. изгореното училище – още по-голямо и по-хубаво. 
През 1938 г. сградата на училище „Св.Св.Кирил и Методий” изгаря в пожар и учениците са преместени да учат в сградата на прогимназия „Отец Паисий”. 
Макета на училище „Св. Св. Кирил и Методий” е изработен от проф. арх. д-р Георги Стойчев в началото на 70-те години на ХХ век и може да се види в експозицията на Исторически музей- Батак.
Експонат на месеца
ЕКСПОНАТ НА МЕСЕЦ ЮЛИ 2109 Г.

Пафти

Пафтите са част от традиционния женски костюм. В края на ХІХ и началото на ХХ век се слагат на везани или мънистени /”синчени”/ колани. Те са с различна форма, размери, от различен материал, с различна украса.
Пафтите се състоят от две еднакви, закопчани с кукичка и ухо части- дясна и лява. При някои пафти закопчалката е открита, а при други скрита. Закопчалката често се покрива от пластина, обикновено отливана, която се нарича пафте, павте или щитче.
Пафтите, експонат на месец юли, са изработени от бакър във формата на запетая. Тяхната украса е с растителни орнаменти, а пафтето, което покрива закопчалката има изображение на двуглава птица.
Експонат на месеца

ЕКСПОНАТ НА МЕСЕЦ ЮНИ 2019 Г.

Учебник „Българска граматика”, 1906 г.

„Българска граматика” е учебник за втори клас. Принадлежи на Трендафил Анг. Стойчев. Издава се в печатницата на Христо Г. Данов, Пловдив през 1906 г. Служи за изучаване на звукословие, видословие и правописание.
Експонат на месеца

ЕКСПОНАТ НА МЕСЕЦ МАЙ 2019 Г.

Сабя с ножница на Ангел Керелов

Ангел Керелов / 1840-1928 г./ е вторият син на Трендафил Т. Керелов. Описват го като едър, здрав, силен, буен и смел, взискателен и строг. Тези качества запазва до края на живота си. Възпитан в любов към отечеството, възприема добродетелите на дедите си и още в ранна младежка възраст встъпва в борбите за национално освобождение. Участва във всички ръководни органи на подготовката и провеждането на въстанието: член е на революционния комитет основан от Панайот Волов /21.02.1876 г./, на военния съвет /22.04.1876 г./, ръководител на 500 въстаници, петстотник.
Учи в Батак и Пазарджик. Получава добро за времето си образование. Занимава се с търговия на дървен материал и кожи и отчасти със земеделие и скотовъдство. При едно от посещенията си в Пазарджик се среща с апостола В. Левски в Ръжанковия хан. Полага клетва пред него за участие в националноосвободителното движение и активно се включва във всички бунтовнически прояви от местен характер.
По време на въстанието Ангел Керелов е един от първите помощници на главния войвода, а Кереловата къща един от укрепителните пунктове и крепост на защитниците. Скоро обаче и тя е обхваната от всички страни от огън и стрелба. Ангел Керелов успява да се изтръгне от пламъците и обсадата, но само за кратко. При опит да се измъкне от обкръжението, е заграден от множество башибозуци и подкаран към стана на Ахмед ага. По пътя издебва конвоиращите го, грабва една цепеница, стоварва я бързо върху главите им и ги разпръсква. Подгонен от други башибозуци, останва невредим от куршумите им и се скрива под бента на Яневата воденица.
Под прикритието на нощта се измъква от обкръжението и хваща пътя за гората. Сам, без каквото и да било оръжие, хранейки се с каквото му попадне, слаб и окъсан, броди из нея повече от два месеца. Открит е в хралупата на един бук в много тежко състояние от Костадин Вранчев. Едва съвзел се, покрусен от всичко случило се среща с Ю. Скайлер, Дж. Макгахан и княз Н. Церетелев и ги запознава с ужасите на клането в Батак…. През 1877 г. се сражава в боевете на руските войски при Стара Загора. Спомен от тези паметни дни е намиращата се в Исторически музей-Батак сабя с ножница подарена му от руското командване.

Сабята на Ангел Керелов е експонат на месец май. От дясната страна към задната част има надпис:”СЪ НАМИ БОГЪ”. От двете страни в горната половина на сабята художествено изработени орнаменти. На дръжката е закрепен сърмен пискюл. Ножницата е дървена обвита с кожа и обшивка с пиринчена ламарина. От лявата страна на ножницата надпис:„ Ан. Трендафилов”.
Експонат на месеца
ЕКСПОНАТ НА МЕСЕЦ АПРИЛ 2019 Г.

Картина „Боят в църквата”
художник Сашо Рачев

Сашо Рачев (1927-2007) е художник и живописец. Неговото изкуство се движи в две паралелни посоки - историческата картина и пейзажа. Докато пейзажите му са леки, съвременни и художествено овладени, историческите му платна се люшкат между романтизма и барока и правят впечатление с изненадващи композиционни решения и динамични акценти. Той е автор, чиито произведения тепърва се преоткриват от изкуствоведите и критиците. Светът в неговите платна е интригуващ и неочакван, плод на интелектуалната хармония между реалност и авторска фантазия. 
Сашо Рачев е роден на 17.09.1927 г. в Плевен. През 1958 г. завършва Живопис във ВИИИ “Николай Павлович” /НХА/ в София при проф. Илия Петров и Скулптура (1964) при Г. Коцев. Работи предимно в областта на историческата живопис.
Картини на Сашо Рачев се съхраняват в Националния исторически музей, Националния литературен музей, Музея за история на София, Регионален исторически музей - Плевен, Исторически музей-Панагюрище, Исторически музей-Батак, Художествените галерии в Плевен, Сливен, Пазарджик, Бургас, Велико Търново, Кюстендил.
Експонат на месеца



ЕКСПОНАТ НА МЕСЕЦ МАРТ 2019 Г.

Кожухарски нож 

Състои се от широк железен нож с извито навън острие. Ножът е закрепен за дървена стойка с четири крака.
Служи за остъргване на тлъстините и мускулните остатъци от вътрешната страна на кожите, които се използват за изработка на кожуси и за подплата на връхните дрехи от традиционната носия. Преди остъргване кожите се топят известно време в чиста вода.
Този тип ножове се използват от майсторите терзии, които шият традиционни мъжки и женски носии.
Ножът е дарен на Исторически музей-Батак от Димитър Ангелов Терзийски, син на Ангел Терзийски, който използва този нож през първите десетилетия на ХХ в.
Експонат на месеца

ЕКСПОНАТ НА МЕСЕЦ ФЕВРУАРИ 2109 Г.

Картина „Старите къщи” 
/маслени бои, фазер/
художник Стефан Янев

Стефан Янев е роден в Батак през 1960 г. Възпитаник е на Средно специално художествено училище за сценични кадри в гр. Пловдив, „Випуск” 1979 г. Тринадесет години работи в ателие за художествена украса в град Пазарджик. Днес твори в родния си град Батак. Вдъхновение черпи от прекрасната Родопска природа, от света и хората около себе си. Споделя, че повод за нова картина могат да станат и впечатленията му от вълнуваща книга , посещенията на интересни места и пр. Рисува най-вече с маслени бои, а сюжетите в картините му са многообразни. С еднаква лекота рисува както прекрасни пейзажи, така и портрети и импресия. 
Творбите му участват в редица изложби в София, Варна, Пазарджик и Пловдив.
Една от неговите картини „Старите къщи” е дарение на Исторически музей-Батак. На нея е изобразена Кереловата махала в Батак.
Експонат на месеца

ЕКСПОНАТ НА МЕСЕЦ ЯНУАРИ 2019 Г.

Цапина

Цапината е сечиво, което се използва за товарене на трупи, обръщане, повдигане, влачене, рампиране / подреждане на добитите сортименти на фигури с определена форма на местата определени за складове/ на материалите. Състои се от метална част и дървена дръжка. Металната ѝ част наподобява клюн с помощта на ,който лесно се зацепва дървото.
Експонат на месеца

ЕКСПОНАТ НА МЕСЕЦ ДЕКЕМВРИ 2018 Г.

Впрегатна шейна, 30-40 – те години на ХХ век

Изработена от дърво и метал. Състои се от правоъгълен дървен кош, скован от дъски с подвижни странични капаци. Кошът е здраво закрепен върху две напречни дялани греди, спъващи и двете успоредно разположени дялани на ръка дървени „ски”. Двете чела на ските са подсилени с метални парчета, закрепени с пирони. В предния и задния край шейната е подсилена с две метални шини, поемащи тежестта на товара, закрепени с по четири болта. В предния край има дъска за сядане.
Шейната се използва за домашни нужди, докарване на дърва за огрев, сено, фураж за животните и изкарване на оборски тор. 
Шейната, която се намира в Балиновата къща-етнографска експозиция на Исторически музей-Батак, е ползвана от бащата и дядото на Стоян Аризанов.
Експонат на месеца
Експонат на месеца

ЕКСПОНАТ НА МЕСЕЦ НОЕМВРИ 2018 Г.

Бурилка „въртележка”- 40-те години на ХХ в.

Бурилката се използва за бъркане на мляко. 
Тя е дървена с кръгло дъно и равномерно стесняващи се нагоре стени, опасана с четири железни обръча. Вътре има монтирани перки, които се задвижват отвън с желязна дръжка. Захлупва се с дървена „лопка” от две дъски с дръжка.
Бурилката намираща се в експозиция Балинова къща на Исторически музей-Батак е ползвана от Дафина Ил. Самунева родена 1911 г. 
Този тип бурилки „въртележки” се появяват през 40-те години на ХХ в. и се използван наред с правите бурилки, който са от по-ранно време.

ЕКСПОНАТ НА МЕСЕЦ ОКТОМВРИ 2018 Г.

Офицерска куртка на капитан Петър Иванов Попов


Куртката е изработена от бял памучен плат с двуредно закопчаване от 12 бр. позлатени копчета. Отзад на шлица има още 4 бр. копчета и вътрешни джобове. С права яка, която се закопчава с 2 бр. телени копчета.
Ръкавели от твърда материя, на райета в синьо, бледо жълто и бяло. В двата края- дупки за закопчаване с по едно метално копче с триъгълна форма.
Един чифт юнкерски пагони от 27-ми полк. Изработен от червено сукно, по края обточени с жълта сърмена ивица. В предната част- метално копче, по средата –цифрата 27, също метална.
На куртката закачен орден „За храброст” . С червени лъчи и две кръстосани саби. В центъра изправен лъв, околовръст надпис „ЗА ХРАБРОСТЬ”, IV степен , I клас.
Петър Иванов Попов, родом от Батак, е участник в Първата световна война. Загива като поручик на 24. XI. 1915 г. в с. Менешек. Погребан в гр. Струмица. Произведен посмъртно в чин капитан.
С този експонат през 2018 г. Исторически музей –Батак отбелязва 100 годишнината от края на Първата световна война.
Експонат на месеца




ЕКСПОНАТ НА МЕСЕЦ МАРТ 2106 Г.

Дървена „Баба” (детска кошара) от 1912г.

Богатството на гори и големи водни ресурси, макар през землището на Батак да не преминават големи реки, определят характера на стопанския живот през вековете. В съответствие с природо-географските и климатични особености на района сред основните поминъци на батачани и преди и след Освобождението се нареждат дърводобива и дървообработването, кираджийството, ханджийството, производството на лен. Наред с биченето на дъски по дъскорезниците в Батак се дялат много греди, изработват се за продан дървени сандъци и крини. Изобилието на дърво като суровина дават отлични възможности за развитието на занаятите, свързани с обработката на дърво. В свободните от напрегнатата горска работа месеци много батачани се занимават с дърводелство. Често изработват за себе си и своето домакинство предмети и съдове като: трикраки столчета, копани за къпане на децата, нощви, кръгове за месене на хляб и точене на баници, софри за хранене и пр.. Майсторите ползват материал от бук, дъб, леска, хвойна.
Уникално тяхно изделие е „дървената баба”, т. е. това е дървена кошара, в която се поставят 6-7 месечните бебета. Така майката се занимава с домакинската работа, а детето е спокойно в близост до нея. Тази така наречена „дървена баба” батачани използват в бита си до 70-те години на ХХ век.
Експонат на месеца
Експонат на месеца
ЕКСПОНАТ НА МЕСЕЦ АПРИЛ 2016 Г.

Картина „Жътва в Батак”,1940 г.
художник Борис Шаров

Борис Шаров е родом от гр.Батак. Той е от онези художници, които работят изцяло отдадени на своето поприще без излишен шум около личността си. Дори и на преклонна възраст той не изоставя четката и остава верен на жанра в който е най-силен, а именно портрета.
Неговото творчество отразява стилистиката на времето, което в края на 20-те и 30-те години на ХХ век е изпълнено с вътрешна емоция.По това време художникът се обръща към камерния портрет като гради формите с пестелив монохромен колорит и със свободна, лека, бърза маска. През 40-те години на миналия век Шаров достига завършеност на композицията. Тогава особено успешно работи с езика на формите. В портретите му от 70-те години личи преминаването към късното му творчество. 
Социалната среда и естетиката на времето оказват въздействие върху интерпретацията на образите, те са потърсени в тяхното социално и обществено измерение.
Характерна особеност на творчеството на Борис Шаров е колоритът. През годините той претърпява различни трансформации: от изисканата полихромия през 30-те години на ХХв., през мажорните акценти от 40-те години до доминиращи разнообразни нюанси на лилавото в късната му живопис от 70-те и 80-те години на ХХ век. 
Една от неговите уникални творби направена 1940г. е картината му „Жътва в Батак”.Техниката, която художникът използва е рисуване с маслени бои върху шперплат. Картината е с размери 111 см./ 96,5 см..Чрез тази картина Борис Шаров ни показва Баташкото поле по време на жътва изпълнено с мъже и жени. Някои от тях жънат , а други пренасят снопи с жито.
Експонат на месеца
ЕКСПОНАТ НА МЕСЕЦ МАЙ 2016 Г.

Пушка - кремъклия , ХІХ век 

ЛИЧНО ОРЪЖИЕ НА АНГЕЛ ТРЕНДАФИЛОВ КЕРЕЛОВ (1840г.–1928г.) ОТ БАТАК. СЪЗАКЛЯТНИК И ДЕЕН ЧЛЕН НА РЕВОЛЮЦИОННИЯ СЪВЕТ, ПЕТСТОТНИК В АПРИЛСКОТО ВЪСТАНИЕ ПРЕЗ 1876 г. В БАТАК.
ЕДИН ОТ ГЛАВНИТЕ СВИДЕТЕЛИ ПРЕД ЕВРОПЕЙСКИТЕ ДИПЛОМАТИ, РАЗСЛЕДВАЩИ ПОГРОМИТЕ В СЕЛИЩАТА ОТ ІV-ТИ РЕВОЛЮЦИОНЕН ОКРЪГ В ПЛОВДИВ. ПОБОРНИК И ОПЪЛЧЕНЕЦ .
ЗА УЧАСТИЕ ВЪВ ВЪСТАНИЕТО В БАТАК И ОПЪЛЧЕНСКОТО ДВИЖЕНИЕ, АНГЕЛ КЕРЕЛОВ Е НАГРАДЕН С ЮБИЛЕЕН МЕДАЛ „25-ГОДИНИ АПРИЛСКО ВЪСТАНИЕ”, УЧРЕДЕН 1901г.;
ПО НЕГОВА ВОЛЯ, СЛЕД СМЪРТТА СИ ПРЕЗ 1928г. Е ПОГРЕБАН В ДВОРА НА ЦЪРКВАТА „СВЕТА НЕДЕЛЯ”-СВЕТИНЯТА БЪЛГАРСКА
Експонат на месеца
ЕКСПОНАТ НА МЕСЕЦ ЮНИ 2016 Г.

Каракачанска носия

В миналото из обширните планински пасища край Батак наред със стадата на батачани пасат и многобройните стада на пастири- номади-власи, каракачани. 
Каракачаните идват в Баташката планина още преди Освобождението, а след него броят им се увеличава .Тогава пастирите юруци престават да идват със стадата си в земите останали в границите на България.Те продават правото на ползване на рентните пасища , така наречените яйлаци на българи.
Пасищата и правото на водопой се наемат от каракачанските „кехаи”-заможни собственици на голям брой овце.Кехаите вземат на работа семейства с по-малки стада и така образуват пастирски задруги с по няколко хиляди овце и стотици коне.През лятото стадата пасет в планината.
През есента покъщнината се натоварва на конете и стадата потеглят към Беломорието, а по-късно към Ямболско,Бургаско и други краища с по-топла зима.
Каракачанските стада пасат в местностите Беглика, Карачумак, Търновица,Крива река,Мирчовица и др.Семействата се подслоняват в летни жилища (колиби).
Каракачаните идват в Баташката планина до 1958 г.
Във фонда на Исторически музей-Батак е запазена женска каракачанска носия.
Тя се състои от: катасарм -къса памучна риза от раиран плат с къси ръкави и висока права яка; камсо- дълга памучна бяла риза с богато украсени с бродерия ръкави, вълнена черна фуста; зонари- пояс изработен от черен гайтан; подгя-престилка изработена от черен вълнен гайтан с форма на пресечен конус; джамадани от домашен вълнен черен шаяк без ръкави; калци- изплетени от домашна вълнена прежда в бял и черен цвят целите на шарки,без стъпала,с връзки; ръкави; патунис –къси вълнени чорапи целите изплетени на пъстри шарки; бона-черен вълнен шал с дълги ресни ; елеки- изработен от черен домашен шаяк,без ръкави, с джобове и без копчета; мандили –памучна забрадка в червен цвят на ситни бели шарки.

Експонат на месеца
ЕКСПОНАТ НА МЕСЕЦ ЮЛИ 2106 Г.

Пелькя

Човешкото общество следва руслото на своето развитие чрез взаимодействието си с природната среда.Неразделна част от тази среда е гората.Със своите природни продукти тя удовлетворява редица човешки потребности.
Поглеждайки през времето и до днес, необходимостта от дървесина и други горски продукти не секва.
Основната дейност, произтичаща и продиктувана от нуждата от горски продукти, е дърводобивът или така наречената дърводобивна дейност, която обхваща сечта и първичната обработка на дървесината, което включва повалянето, кастренето, разтрупявянето на стъблата, беленето и извозването на дървените материали до различните видове складове.
Тази дейност се превръща и в основен поминък на населението в Батак и Баташко, който е запазен като такъв и до днес.
Единият от инструментите участващ в процеса на дърводобива е пелькята. Тя се състой от метална част и дървена дръжка. Металната част представлява двустранно острие, едната страна е предназначена за белене на кората, а другата за поваляне и сечене.


Експонат на месеца

Експонат на месец август 2016г.
Требник( молитвеник),средата на ХІХ в.

Требникът е старопечатна богослужебна книга написана с печатарско черно и червено мастило, изд. 1866г. Принадлежал на свещеник Нейчо Паунов от Батак. Участник в Априлското въстание 1876г. , осветил знамето на въстаниците. Загинал мъченически, съсечен пред входа на училището, което се намирало на големия мегдан срещу черквата „Св. Неделя”, на левия бряг на Стара река.
В голямото баташко школо, той и даскал Димитър Тонджоров, първи посрещат мъченически смъртта …а после: „И девойки двеста стават на въглен”… 
На вътрешната страна на първата корица на книгата има приписка от 1868г., в която свещеника отбелязва, че дарява книгата на сина си Тодор поп Нейчов, член на Революционния съвет, участник в Априлското въстание. След Освобождението 1878 г. Тодор поп Нейчов е свещеник, по- късно бележита обществена личност и кмет на Батак.

Експонат на месеца


Експонат на месец Септември 2016г.

ИМБ-к-03-инв.№ 2769-Кандило, бронз- VІ век

Кандилото е шестостенно, призматично, с три крачета – лъвски лапи.
Открито е през есента на 1995г. при изкоп за изолация на влагата на параклиса „Св. Димитър Солунски “, който е разположен на 4км. източно от Батак.
На мястото е съществувал раннохристиянски храм, датиран в VІ век. Сградата на параклиса е построена върху рушевините на стария храм през 1923г. от батачаните Димитър Мерджанов, Андрея Тошков и Васил Фикиин.
Експонат на месеца


Експонат на месец октомври 2016г.

ИМБ-к-03-инв.№3129 ИКОНА „СВ. МОДЕСТ”, ХІХ в.

Дървена икона, обгоряла, спасена от пожара, запален в църквата „Света Неделя”- последна крепост на въстаналото население в Батак през Априлското въстание 1876 година
Експонат на месеца


Честит 1 ноември-Ден на народните будители!!!

Експонат на месец ноември 2016 г.

Часовник- джобен на Драган В. Манчов
края на ХIХ в.

Тип на механизма: „Серкисьов”. Стандартен със сребърни капаци.Кръгъл бял циферблат, с две стрелки и секундарник; с класически арабски цифри ( букви от арабската азбука с цифрова стойност).
Върху циферблата- флорални орнаменти и надпис на арабица- за момента неразчетен.
На вътрешната страна на задния капак –гравиран надпис:„ A mon ami D.V.Manchov en souvenir de A.S.Bogoridi (следва неразчетен текст на арабица) Gouverneur general de la Roumalie de l`est Plovdiv 1879” 
На вътрешния заден капак-вторичен надпис: „Подарявам на фондация „Лейди Странгфорд”1992г. Д-р Н.Б.Костадинов”
Драган Василев Манчов е роден в Батак през 1832г. Бележит възрожденец, книгоиздател и книгоразпространител. С дейността си записва името си в златните страници на българското Възраждане. Оставя трайна диря в културния и обществен живот на гр. Пловдив.
Александър Стефанов Богориди е османски държавник от български произход. След Руско-турската война (1877–1878) и последвалия я Берлински договор, с протекцията на руския император Александър II и съгласието на Великите сили, Александър Богориди е назначен за главен управител на Източна Румелия на 13март 1879г. 
През 1992г. д-р Николай Костадинов /пряк наследник на Маночов/ основава Фондация „Лейди Странгфорд”, със седалище гр. София
ИМ-Батак откупува часовника през 2009г. Днес часовникът на този бележит възрожденец, който заслужено почитаме като народен будител е реликва, до която всеки може да се докосне ,посещавайки експозицията на ИМ-Батак.
Експонат на месеца


Експонат на месец декември 2016 г. 

Женски народен костюм от Батак 

Женският костюм в Батак спада към сукманената носия. Той се състои от риза, сукман, пояс, престилка, пафти, чорапи и кърпа за глава. 
Ризата е направена от домашно тъкано ленено или памучно платно. Тя е с туникообразна кройка, а по ръкавите и полите е украсена с бяла дантела. Характерна е и бялата дантелена якичка, украсена с мъниста.
Сукманът е от черно "диметно". По полите, краищата на ръкавите и около пазвата е обточен с черен, червен, жълт или зелен гайтан. От началото на XX век празничните сукмани на момите се украсяват със сърмени кенета.
Женският пояс е по тесен от мъжкия, светлочервен, с втъкани бели нишки. 
Най- голямото цветно петно в баташкия женски костюм е престилката. Тя е вълнена, червена или зелена , с втъкани бели нишки. Двата и плата се съединяват с "бугасия"- цветна памучна дантела.
Чорапите са изплетени от вълнена прежда в зелен, червен, черен или бял цвят.Украсени са с цветни орнаменти.
На главата си батачанката връзва кърпа, която "се поставя с прегъвката по диагонал над челото и с краища, свързани на тила".
Пафтите се поставят на избродирани с цветни конци колани. Много разпространени са и "синчените колани". Сърмените колани са с декорация от пайети и орнаменти, избродирани със сърмена тел.
Най-често се срещат пафти, изковани от сребърна сплав. Те са кръгли или с форма на палмов лист. Запазени са и пафти, украсени с филигран и с инкрустация от седеф.
Експонат на месеца


Експонат на месец януари 2017 г.

Дървен чекрък, 1910 година

Богатството на гори в землището на Батак и изобилието на дърво като суровина дават отлични възможности за развитието на занаятите, свързани с обработката на дърво. В свободните от напрегнатата горска работа месеци много батачани се занимават с дърводелство. Често изработват за себе си и своето домакинство предмети и съдове като: трикраки столчета, копани за къпане на децата, нощви, кръгове за месене на хляб и точене на баници, софри за хранене и пр.. Майсторите ползват материал от бук, дъб, леска, хвойна.
Едно от тези уникални произведения е чекръкът. 
Чекръкът в експозицията на ИМ- Батак е дървен ръчно изработен на струг от баташкия майстор Тодор Трендафилов Пелев през 1910 г. Той изработва още около 50 такива чекръка до 1912 година, когато взема участие в Балканската война и загива на Булаир.
Чекръкът представлява ръчно предачно колело и е предназначен за предене и усукване на прежда от естествени или изкуствени влакна. Той заменя ръчните хурка и вретено.

Експонат на месеца

ЕКСПОНАТ НА МЕСЕЦ ФЕВРУАРИ 2017г.

Стаен часовник изработен от Георги Цурев- тюфекчията 

Проучването на занаятите в Батак ни отвежда при много наши самоуки, талантливи майстори със златни ръце. Такъв самобитен майстор в Батак е Георги Цурев, запомнен като Тюфекчията . По сведение на стари хора по време на Априлското въстание 1876г той е на около 50-55 години, в разцвета на своите сили. Според разкази на племенниците на майстора – Г.Радулов, Д.Цурев и А.Цурев, Тюфекчията е наричан в Батак „вторият уста Кольо Фичето” и „разумява не само от тюфекчийство (пушкарство), но и от сахатчийство (часовникарство), коюмджийство (златарство), дюкменджийство (леарство), налбантство и кузнарство (железарство).”
На тези думи може да се вярва напълно. Доказва ги сътворения от Цурев уникален часовник. По вид той е домашен (стаен), изработен е между 1841-1843г.. Представлява изключителен интерес като единствен известен механичен часовник от средата на ХІХ век, изработен от българин за използване в домашни условия. Часовникът е пригоден за поставяне върху маса или стойка, позволяваща стабилно закрепване и нивелиране на неподвижните детайли. При това е необходимо достатъчно вертикално пространство за спускане на тежестите-топузи и за безпрепятствено движение на махалото. 
Циферблатът е направен от месинг и е „нарязан” с класически арабски цифри (букви от арабската азбука с цифрова стойност) Часовникът е с една стрелка , която незабележимо пълзи по диска с часови обозначения и на всеки 60 минути известява със звън новия час от денонощието. Камбаната майсторът излива саморъчно от месинг и сребро. Трябва да се отбележи, че „сахатникът” е уникален по своята конструкция и е изработен ръчно - по чисто ковашки метод. Схемата на часовника с една стрелка показва силно влияние на кулните часовници, особено върху техническите решения на отделните му възли. При изработката му Г.Цурев е реализирал и редица свои находчиви самобитни хрумвания.
Първоначално часовникът стои в дома на Тюфекчията. Предполага се, че по-късно е пренесен в обществена сграда- читалище, училище или другаде. Механизмът работи до към 1880г. и поради физическо износване спира и е изоставен. Съхраняват го за спомен от Тюфекчията неговите родственици. През 1961г. те го даряват на новия тогава музей в Батак. При постъпването си във фонда часовника е в доста тежко състояния. Реставриран е по инициатива на музея през 1979/80г. от механика-часовникар Георги Везиров и от тогава е в експозицията на ИМ-Батак – да радва и удивява и да напомня, че то, времето, върви и никого не чака, че светът не започва от днес и от нас.
Към обособената в музея колекция „Часовници” се отнася и набора часовникарски инструменти на майстор Георги Цурев , включващ 46 инструмента стругове и части за тях, часовникарски пили, машина за пробиване на дупки в оси от бронз, часовникарски замби , златарски пили, менгемета, щипка за припилване, наковалня йорс, пергел, отверки, пенсети, златарски калеми, метчици, стругарски калеми (нож), звънец от бронз и др.
Експонат на месеца


Експонат на месец март 2017 г.

Портрет на дядо Георги Джурков,1951 г.
художник Борис Шаров

Борис Шаров е роден в гр.Батак-1912 г.. Той е от онези художници, които работят изцяло отдадени на своето поприще без излишен шум около личността си. Дори и на преклонна възраст той не изоставя четката и остава верен на жанра,в който е най-силен, а именно портрета. Шаров създава неповторими и обаятелни образи. Като пластика и форми те отразяват стилистиката на времето, което в края на 20-те и 30-те години на ХХ век е изпълнено с вътрешна емоция. По това време художникът се обръща към камерния портрет като гради формите с пестелив монохромен колорит и със свободна, лека, бърза маска. През 40-те години на миналия век Шаров достига завършеност на композицията. Тогава особено успешно работи с езика на формите. В портретите му от 70-те години личи преминаването към късното му творчество. 
Социалната среда и естетиката на времето оказват въздействие върху интерпретацията на образите, те са потърсени в тяхното социално и обществено измерение.
Характерна особеност на творчеството на Борис Шаров е колоритът. През годините той претърпява различни трансформации: от изисканата полихромия през 30-те години на ХХв., през мажорните акценти от 40-те години до доминиращи разнообразни нюанси на лилавото в късната му живопис от 70-те и 80-те години на ХХ век. 
Доказателство за неговото майсторство е портретът на дядо Георги Джурков от 1951г.Този портрет художникът рисува по негова снимка. 
Дядо Георги Джурков достига до най- дълбока старост. Той умира през 1908 г. на 120 години. На снимката/ портрета e изобразен с кюрк (дълго зимно палто подплатено с кожи), кондури, гугла ( калпак) , дълга бяла брада и мустаци. В едната ръка държи тояга , а в другата броеница.
Експонат на месеца


Експонат на месец АПРИЛ 2017

Библия, Цариград, 1871 
Старопечатна, богослужебна книга с твърди корици и щампирана кожа. Пълен обем страници -1054. Първото пълно издание на библията на съвременен български език е направено от колектив, ръководен от Петко Славейков.
Дарена през 2008г. на Исторически музей- Батак от госпожа Румяна Димитрова Колева от град Разград.
Експонат на месеца


Експонат на месец МАЙ 2017г.

Знаме на Баташкото поборник - опълченско дружество, 1906г. 

Реликва, която ни разказва за батачани, в онзи не по- малко драматичен следосвобожденски период, когато те трябва да намерят не само физически, но и духовни и морални сили за да продължат напред след злощастните събития от Април 1876г.
В края на ХІХ в. в България се заражда обществено движение за опазване на българските светини от революционното ни минало и Руско-турската война. През 1899 г., е създаден Комитет „Цар Освободител Александър ІІ”, който създава над 500 свои клона из цялата страна. Клонът в Батак е наречен Комитет „4-ти май”. 
През 1901 г. Централният комитет в София разпространява специално възвание: „Освен паметника на Царя-Освободителя българският народ е длъжен да въздигне в чест на загиналите си борци музей на българското възраждане и освобождение. Народ, който не помни и не цени своите неустрашими борци, бива забравен и от Бога и от света.” В началото на 1906 г. живите поборници и опълченци в Батак, по примера на „поборнико-опълченските дружества из цяла България”, учредяват Баташкото поборник-опълченско дружество ( БПОД). 
Изминали са 30 години от Априлската епопея 1876 г. Бавно и мъчително селището се въздига за нов живот. Това, което и днес впечатлява изследователите е фактът, че преди да възстановят домовете си, батачани възстановяват в 1882 г. изгореното училище – още по-голямо и по хубаво и в 1881 г. начеват изграждането на нов богослужебен храм „Успение Богородично”, който е дело на архитекта Йосиф Шнитер. А старата, историческата църква, както скоро започват да я назовават, още в 1880 г. батачани запазват за паметник на хилядите загинали свои родственици през Априлското въстание 1876 г..През 1897 г. в Батак е учредено и читалище „4-ти май”, чийто най-дейни дейци са из редиците на поборниците.
В 1906 г. застарелите вече поборници в Батак се сдружават, мотивирани от една цел - достойна памет за тези, чийто възрожденски идеал е свободата на отечеството. Памет за загиналите и достоен живот за живите. За постигането на тази цел Баташкото поборник-опълченско дружество „предприема” издаването на патриотичния вестник „Родолюбец”.Той се разпространява в цялата страна, дори в чужбина.
Периода 1906-1910г. е времето, в което дружеството укрепва организационно. Осветено е дружественото знаме. Издадено е и Паметно табло с ликовете на поборниците от Батак. Води се широка пропаганда за набирането на средства за изграждане на „художествен паметник” на загиналите в Априлската епопея 1876-а и не само в Батак, а и на други места в България, свързани с Априлското въстание 1876г. и Руско-турската война 1877-1878г. Узрява идеята за учредяване на Благотворителен фонд „Паметник Батак”. 
Дейността на Баташкото поборник–опълченско дружество и издавания от него вестник „Родолюбец” през 1906 г. имат своята безспорна заслуга, както за съхранението на родовата памет в Батак, така и за превръщането му в паметно място за нацията.
Това знаме стария воевода, поборник и опълченец Георги Мяхов –Брадата, развява над главите на 260 доброволци от своята доброволческата дружина, в помощ на българската армия в действията й на ”западния операционен театър” през Балканската война 1912-1913г.

Експонат на месеца


Експонат на месец юни 2017 г.

"Български буквар” на Георги Бусилин,1844 г., Москва

През 1844 г. в Москва излиза от печат „Български буквар” на Георги Попилиев Янков, известен с псевдонима Георги Бусилин.
Той е роден през 1823 г. в село Батак. Израства и е възпитан в будно и родолюбиво семейство. Получава солидно за времето си образование в Батак, Пловдив, на остров Андрос, в Атина и Москва. През този период заедно с другите науки , овладява много добре не само матерния си език, но и старобългарски, старогръцки , турски, руски и други езици, което личи от буквара и другите писмени документи, достигнали до нас. Преминайки през килийното училище, в което вероятно негов учител е баща му поп Илия и изпитвайки на собствен гръб недъзите на една остаряла образователна система, Бусилин стига до идеята да напише учебник , който да отговаря на новите изисквания към училището и учителите. 
Букварът е отпечатан в 3500 екземпляра от московският търговец Ангели Николаевича Ходжого, родом от гр. Русе. Съгласно волята на дарителя е изпратен „в дар учащимся юношам” в различни градове и села от Русе до Солун и Охрид.
Съдържанието му е твърде богато и интересно. То се състои от: предисловие към учителите, букварна част, кратки наставления, молитви и десетте божи заповеди, нравоучителни басни, повести, български народни песни, послесловие към децата, числа, таблица за умножение от две до десет, дроби и обявление как да се раздаде на училищата.


Експонат на месец юли 2017 г.

Посрещане на руските войски в Батак,1878 г.,
художник Сашо Рачев

Сашо Рачев (1927-2007) е художник и живописец. Неговото изкуство се движи в две паралелни посоки - историческата картина и пейзажа. Докато пейзажите му са леки, съвременни и художествено овладени, историческите му платна се люшкат между романтизма и барока и правят впечатление с изненадващи композиционни решения и динамични акценти. Произведенията му тепърва се преоткриват от изкуствоведите и критиците. Светът в неговите платна е интригуващ и неочакван, плод на интелектуалната хармония между реалност и авторска фантазия. 
Сашо Рачев е роден на 17.09.1927 в Плевен. През 1958г. завършва Живопис във ВИИИ “Николай Павлович” /НХА/ в София при проф. Илия Петров и Скулптура (1964) при Г.Коцев. Работи предимно в областта на историческата живопис.
Картините на Сашо Рачев се намират в Националния исторически музей, Националния литературен музей, Музея за история на София, Историческия музей в Плевен, Историческия музей в Панагюрище, Историческия музей в Батак, Градските художествени галерии в Плевен, Сливен, Пазарджик, Бургас, Велико Търново, Кюстендил.
Една от няколкото картини намиращи се в ИМ-Батак е „Посрещане на руските войски в Батак,1878 г.”-маслени бои, платно. Показва как оцелелите батачани посрещат руските освободители, а на заден план се виждат църквата и опожареното училище.

Експонат на месеца

Експонат на месец август 2017 г.
Мъжки народен костюм от Батак


Баташкото мъжко облекло е чернодрешно. То са състои от риза, чешири, забунче, елек, пояс и навуща.
Ризата е от домашно памучно или ленено платно. Ръкавите в долния край са събрани в коланче. Горните дрехи са от домашно тъкан вълнен плат. Той е в кафяв цвят и се нарича “диметно”. Чеширите са широки в горния край, а от коленете надолу прилепват плътно до крака. Върху ризата се облича забунче. То е с дълги ръкави, с покриващи се предници, които се закопчават с гайтанени копчета. Елекът се носи над забунчето. Той е без ръкави и с разтворени предници. Около джобовете, по ръбовете и други места костюмът е богато украсен с черен гайтан.
Мъжкият пояс е широк, с тъмночервен цвят.
При студено време се носи долама от кафяво диметно. Тя е къса до кръста, разтворена отпред и подплатена с кожи. Дългият, също подплатен с кожи кюрк, е белег на добро материално и обществено положение.
Гуглата е най- често астраганена, цилиндрична, с подгънат надолу връх, така че отгоре е почти плоска. Навущата /”навое”/ се опасват с кожени “ремене”-ремъци. В празнични дни, наред с традиционните меки обувки, се обуват вълнени чорапи.
Експонат на месеца
Експонат на месец септември 2017 г.

Униформа на ученичките от „Баташкото общинско девическо практическо занаятчийско училище”-1922 г.

Към края на XIX в. развитието и управлението на стопанския живот налагат откриването на училища, които да дават полезни за стопанството знания и сръчност. През 1894 г. е приет Закон за практическите занаятчийски училища. В България започва откриването на държавни,общински и частни такива.
Първото общинско практическо училище в Батак е открито през 1922 г., а през 1925 г.- държавно практическо столарско училище.
Общинското девическо училище по облекло и готварство отначало е с две годишен курс на обучение. В него се приемат девойки, които завършват първоначално образование. По- късно се въвежда като задължително условие за прием завършен III/ VII клас на прогимназията. Училището възпитава умения по шев и кройка и готварство и се отваря с един клас девойки. Собствена сграда няма и занятията започват в частна къща на П. Кавлаков. Специални предмети не се изучават. Ученичките се учат само в практически умения. По това време липсват и учители със специализирана подготовка. 
С приемането на Закона за професионалните училища обучението се поставя на научна основа. Вече се изучават общообразователни и специални предмети , необходими за по-добрата професионална подготовка и упражняване на занаята.
С изграждането на нова сграда на Държавното столарско училище в Батак е налице възможност за обединението на двете практически училища в селището. През 1942 г. обединеното практическо училище се нарича Държавно практическо столарско и девическо занаятчийско училище. След три години училището вече е средно и в него учат не само девойки от Батак, но и от цялата област. Първите възпитанички на това училище, с висок професионализъм и умения в труда, полагат началото на шивашката промишленост в Батак.
Униформата представена в нашата експозиция доказва това. Блузата е изработена от ръчно тъкан ленен плат и ръчно избродиран с българска шевица.
През 1970 г. специалност „Горно дамско облекло” към ТГСД „Стефан Божков”, гр. Батак е закрита. Професионалното училище продължава със специалности в които се обучават кадри за горската и дървообработваща промишленост.
Експонат на месеца
Експонат на месец октомври 2017 г.

ЖЕНСКИ НАРОДЕН КОСТЮМ 
ОТ С. ФОТИНОВО

Българското християнско население на с. Фотиново, което е част от община Батак, е преселено от Широка лъка и селата край нея в началото на ХХ век. С тях идва и фотенската, така наречена родопска носия.
Женският народен костюм спада към сукманената носия и се състои от:
Риза – от бяло памучно или ленено платно, с туникообразна кройка и кръгъл отвор за главата. Украсена с богата дантела на ръкавите и долната част. 
Волненик (сукман)- от тепан тъмносин вълнен плат с дълги ръкави. На пазвата има разрез с дълбока елипсовидна форма обточен с червен гайтан. По полите украса от извезани със сърма орнаменти и широка ивица от червен гайтан.
Клашник-връхна дреха изработена от същия плат като сукмана.С дълги ръкави, къса до кръста и отворена отпред.Украсен със сърма или червен гайтан и обточен с гарнитура от кожи.
Пояс- вълнен тъмночервен с отвесни черни ивици.Той е постоянна част от носията.
Миндил (престилка)-едноплата, вълнена.Декорация от пресичащи се ивици в зелен, червен и оранжев цвят, образуващи квадрати.Плетени връзки от сини и бели памучни конци.
Нагръдник (пазухи)-памучен плат, върху който е пришита дантела.Нагръдникът прикрива частта от ризата, оставена открита от разреза на вълненика.
Кърпичка- прегъва се по диагонал и се носи затъкнат в пояса.
Тестемел (кърпа за глава)-от памучен кенарен плат, в краищата надлъжно и напречно ивици в червен, черен и жълт цвят. От два съшити с жълти, розови, зелени и сини конци. Пришита дантела от триъгълници изплетени от зелени, оранжеви, сини и розови конци и пискюли от червени, зелени, бели, розови и сини памучни конци.Кърпата за глава се носи с прегъвката по диагонал, силно пристегната над челото и с краища събрани над тила и спуснати свободно по гърба.
Чорапи-бели, украсени с цветни орнаменти в областта не глезените.
Терлици-богато украсени с гайтан и сърма, изработени от вълнено платно.
Цървули – изработени от кожа.
Костюмът показан в експозицията на Исторически музей- Батак е правен през 1932 г. за Зоя Атанасова Михова, родена през 1906 г. в с. Върбово край Широка лъка и живяла в с. Фотиново.
Експонат на месеца
Експонат на месец ноември 2017 г.
Кънка-баташка шейна от ХХ в.

Богатството на горите и големите водни ресурси, макар през землището на Батак да не преминават големи реки, определят характера на стопанския живот през вековете. В съответствие с природо-географските и климатични особености на района сред основните поминъци на батачани преди и след Освобождението се нареждат дърводобива и дървообработването, кираджийство, ханджийство, производство на лен. Наред с биченето на дъски по дъскорезниците в Батак се дялат много греди, изработват се за продан дървени сандъци и крини. Богатството на гори и изобилието на дърво като суровина дават отлични възможности за развитието на занаятите, свързани с обработката на дърво. В свободните от напрегнатата горска работа месеци много батачани се занимават с дърводелство. Често изработват за себе си и своето домакинство предмети и съдове като: трикраки столчета, копани за къпане на децата, нощви, кръгове за месене на хляб и точене на баници, софри за хранене и пр..Майсторите ползват материал от бук, дъб, леска, хвойна.
Уникално тяхно изделие е т. нар . „кънка”.Тя се състои от:
- тесен лист стоманена ламарина, извит в предния край;
- две дървени колчета закрепени върху листа;
-дъска за сядане, която може да е под формата на цифрата „8” или да е с две дръжки, закрепена върху колчетата. Тази „кънка” е използвана в миналото от децата за пързаляне през зимните месеци.

Експонат на месеца
Експонат на месец декември 2017г.
Железен палешник

Железният палешник се слага на дървеното рало и с него се оре земята. Освен тази си дейност палешникът има и една друга много специфична задача. На Бъдни вечер, когато всички се събират около трапезата, стопанинът на къщата взима три въглена и ги слага в ПАЛЕШНИКА. Поръсва отгоре смола, наречена тамян. Когато се извие синкав дим, прикажда трапезата, после цялата къща, зимника, хамбарите, оборите. Така се прогонва всичко лошо, което може да ни се случи през годината.
Трите въглена се наричат по различен начин. Първият е наричан за живота, вторият за виното и третият за царевицата. След като се прикади навсякъде, въглените се оставят при бъдника в огнището. Рано сутринта се оглеждат внимателно. Ако въглените са покрити с пепел, показват плодородие, ако са почернели- слаба реколта.
Вярвало се, че колкото повече искри се вдигат, когато гори бъдникът, толкова по- плодородна ще е годината.

Експонат на месеца
Експонат на месец януари 2018г.
Плащеница, 1873 г.

Плащеницата е открита при ремонт на тавана на църквата „Успение на Света Богородица” и е дарена на ИМ-Батак от протоерей Богдан Семерджиев, свещеник в църквата „Успение на Света Богородица”, Батак.

Изобразява погребението на Христос.
В четирите ъгъла са изобразени четиримата евангелисти-Лука, Йоан, Марко и Матей.
В централното поле хоризонтално е положено тялото на Исус върху плащеница, придържана от двете ѝ страни от двама светци над отворената гробница. Около гроба са изобразени седем светци.
На преден план се открояват три фигури: в средата Богородица с воал с пурпурен цвят, вдигнала двете си ръце над тялото на Исус; от ляво до нея светец с червен плащ, с лява ръка бърше сълзите си; от дясната ѝ страна светица с червен воал бърше сълзите си, а в лява ръка държи чаша.
На втори ред: от ляво и дясно зад Богородица стоят две светици с воали в зелен цвят. Най-вдясно и най- вляво стоят крилати светци, които държат скиптри с къси дръжки и завършващи с кръст. На заден план, в тъмнокафяво, христовия кръст. На него трънния венец, подпряно копие в ляво и набодена гъба в дясно.
В левия ъгъл горе евангелист Лука държи евангелие, пред него жертвения агнец. В десния ъгъл горе евангелист Йоан, държи евангелие, зад лявото му рамо ангел небесен. В левия ъгъл долу евангелист Марко, държи евангелие пред него в дясно глава на дявол.
Експонат на месеца
Експонат на месец февруари 2018 г.

Посрещане на руските войски в Батак,1878 г.,
художник Сашо Рачев

Сашо Рачев (1927-2007) е художник и живописец. Неговото изкуство се движи в две паралелни посоки - историческата картина и пейзажа. Докато пейзажите му са леки, съвременни и художествено овладени, историческите му платна се люшкат между романтизма и барока и правят впечатление с изненадващи композиционни решения и динамични акценти. Той е автор, чиито произведения тепърва се преоткриват от изкуствоведите и критиците. Светът в неговите платна е интригуващ и неочакван, плод на интелектуалната хармония между реалност и авторска фантазия. 
Сашо Рачев е роден на 17.09.1927 в Плевен. През 1958г. завършва Живопис във ВИИИ “Николай Павлович” /НХА/ в София при проф. Илия Петров и Скулптура (1964) при Г.Коцев. Работи предимно в областта на историческата живопис.
Картините на Сашо Рачев се намират в Националния исторически музей, Националния литературен музей, Музея за история на София, Окръжния исторически музей в Плевен, Историческия музей в Панагюрище, Историческия музей в Батак, Градските художествени галерии в Плевен, Сливен, Пазарджик, Бургас, Велико Търново, Кюстендил.
Една от няколкото картини намиращи се в ИМ-Батак е „Посрещане на руските войски в Батак,1878 г.”-маслени бои, платно. Показва как оцелелите батачани посрещат руските освободители, а на заден план се виждат църквата и опожареното училище.
С тази картина през 2018 г. отбелязваме 140 години от Руско-турската война в инициативата "Експонат на месеца".
Експонат на месеца

Експонат на месец март 2018 г.

Картина „Вестоносец”, 

Картина „Вестоносец” - 1977-1978г.
Композиция на картината- в средата оседлан кон, на седлото знаме. На заден план се вижда църквата „Света Неделя” и изгорялото училище „Св. св. Кирил и Методий” в Батак през април 1876 г.
Преобладаващи цветове - червен и лилав.
Художник: Ангел Везев, родом от гр. Батак

Експонат на месеца
Експонат на месец Април 2018 г.

Картина "КЛЕТВА"
художник Сашо Рачев

Сашо Рачев (1927-2007) е художник и живописец. Неговото изкуство се движи в две паралелни посоки - историческата картина и пейзажа. Докато пейзажите му са леки, съвременни и художествено овладени, историческите му платна правят впечатление с изненадващи композиционни решения и динамични акценти. 
Сашо Рачев е роден на 17.09.1927 г. в Плевен. През 1958 г. завършва Живопис във ВИИИ “Николай Павлович” /НХА/ в София при проф. Илия Петров и Скулптура при Г. Коцев (1964 г.). Работи предимно в областта на историческата живопис.
Картини на Сашо Рачев се намират в Националния исторически музей, Националния литературен музей, Музея за история на София, Регионален исторически музей-Плевен, Исторически музей- Панагюрище, Исторически музей- Батак, Художествените галерии в Плевен, Сливен, Пазарджик, Бургас, Велико Търново, Кюстендил.
Една от картините съхранявани в ИМ-Батак е картината „Клетва” /маслени бои, платно/. Изобразява членове на революционния комитет в Батак, които полагат клетва. Прав в средата е Панайот Волов.

Експонат на месеца

Експонат на месец май 2018 г.

Люлка с ДОЛАПИ

В миналото на Великден млади и стари пременени с новите си дрехи, излизат на мегдана и се хващат на хорото . А то не спирало до тъмно.
Най- голяма радост за децата е люлеенето на великденската люлка с ДОЛАПИ. Даваш едно яйце и политаш чак до небесата. 
В експозиция Балинова къща на ИМ-Батак се пази макет на такава люлка изработен от Георги Тос. Кормушев.

Експонат на месеца
Експонат на месец юни 2018 г.
Книжка за отвесно писане

Книжката за отвесно писане представлява интересно ученическо пособие. На първа страница са изобразени две пишещи деца на чин. Отдолу е надписана. Цялата е изписана с черно мастило. На задната страница има ръководство за изучаване на отвесното писане.
Книжката, дарена в Исторически музей-Батак, е на Трендафил Анг. Стойчев, когато е ученик в първи клас през учебната 1908/1909 година.

Експонат на месеца
В момента разглеждате олекотената мобилна версия на уебсайта. Към пълната версия.
Уебсайт в Alle.bg